Лоуренс Блок - Убиец на повикване

— Да, тук живее. Убиецът на съпруги.

— О — каза той.

— Въпрос на време е да направи хеттрик — каза жената, порейки въздуха с градинарските ножици. — Новата му съпруга е като пеперуда, привлечена от огъня. Това момиче е толкова глупаво, че без да искам да пострада, смятам, че не трябва да възпита свои деца.

Келър каза, че в това има логика.

— Ами бащата? Не този на пеперудата, а мистър Шилийн. Той е джентълмен, но от вълнение не се е прицелил добре.

— Може следващия път да се прицели по-точно — изтърси безразсъдно Келър.

— Доколкото разбрах — продължи жената, — станало му е ясно, че някои работи човек не може да ги свърши сам. Обадил се на някакъв професионалист от Чикаго, който долетял тук, за да свърши работата по мафиотски.

Леле, майко, помисли си Келър.

Разходката до къщата на Уикуайър беше приятна, но стига толкова. Той се върна в хотела си с трамвая по „Сейнт Чарлс Авеню“, а на следващата сутрин отново посети Гардън Дистрикт, но с понтиак под наем. По-голямата част от тези три дни той прекара в следене на линкълна на Уикуайър. Единият от двамата бодигардове шофираше, другият седеше нащрек, а Уикуайър се возеше сам на задната седалка.

Хората от Чикаго действително разполагат с решение в мафиотски стил, мислеше си Келър. Трябва само да спреш до линкълна, да свалиш прозореца и да насочиш автоматичен огън към задната седалка. Едва ли колата на Уикуайър имаше бронебойни странични панели и задно стъкло, така че това вероятно щеше да свърши работа. Може би дори би успял да очистиш двамата тъпаци отпред. Дум! Чао. Вече знаете как оправяме нещата в „града на широките рамене“!

Но това няма да е в мой стил, помисли си Келър. Може би щеше да намери човек, който да му продаде нужните пособия и амуниции, но нямаше да бъде в неговия стил. Все пак той беше нюйоркчанин. По принцип се стараеше да не бъде толкова очевиден и да бъде малко по-изтънчен.

Освен това колкото и желязно да беше алибито на клиента, полицията щеше да разбере, че той е поръчал покушението. Затова колкото по-непрофесионално свършена изглеждаше работата, толкова по-добре за Джим Пол Шилийн.

Келър се разходи из квартала. Мина покрай барове, предлагащи автентичен местен джаз, и ресторанти с автентична креолска кухня. Щом някой прекалено настоява, че продуктът е истински, той най-вероятно не е. Когато някакъв тип пред стриптийз клуб тръгна да му говори, Келър просто махна с ръка — не желаеше да слуша колко истински момичета има вътре и колко са истински гърдите им.

После изведнъж се озова пред някакъв антикварен магазин, разглеждайки обеците на витрината. Той се извърна, ориентира се в посоките и се отправи към хотела.

Когато се прибра в стаята, с такава ярост започна да сменя каналите на телевизора, сякаш беше решил да счупи дистанционното. Угаси телевизора, взе списание, разлисти го и го захвърли.

Работата беше, че не му се седеше тук. Искаше да бъде в апартамента си и да се занимава с марките.

Затова трябваше да измисли как да стигне до Ричард Уикуайър, да си свърши работата и да се прибере у дома. Вън от Ню Орлийнс, обратно в Белгия.

Уикуайър често излизаше от къщата и бодигардовете винаги го придружаваха. Новата съпруга обаче през повечето време си стоеше вкъщи. Следователно Келър можеше да се отбие на посещение, докато Уикуайър отсъства.

Веднъж проникнал в къщата, можеше да натъпче съпругата в някой дрешник и да чака кротко завръщането на Уикуайър, след което да очисти него и бодигардовете, преди да разберат какво става. Но и това беше грубо, прекалено чикагско, като пица в тиган. Трябваше да има по-елегантен начин… и точно тогава го осени.

Щеше да влезе в къщата. Щеше да инсценира злополука със съпруга номер три. Можеше да я удави в басейна например. Или да й счупи врата и да я просне в подножието на стълбите, сякаш беше паднала. Безброй бяха начините, по които можеше да я умъртви. Тази жена очевидно притежаваше инстинкт за самосъхранение колкото един мармот.

А след това на Уикуайър щеше да му се наложи да обяснява.

В това имаше нещо поетично, което му допадаше. Уикуайър, умъртвил безнаказано две жени, щеше да получи специалната ваксинация на щата Луизиана за убийство, което не беше извършил. Чиста работа.

Излезе да си вземе нещо за хапване, но докато се върне в стаята, вече се беше отказал от последния си план. В него имаше някои слабости, основната от които беше несигурността на цялата операция. След като не бяха успели да го осъдят тогава, когато на всички освен на журито им беше ясно, че той е виновен, какво гарантираше това да не се повтори? Копелето беше късметлия. Можеше да се отърве още веднъж.