Лоуренс Блок - Убиец на повикване

Уикуайър бутна вратата навътре. Скрит зад нея, Келър го изчака да влезе. Никога не се знае кой може да гледа.

— Сю Елън? Къде се криеш, момиче?

Келър обхвана врата на едрия мъж в задушаваща хватка и стисна с всички сили, като едновременно с това ритна вратата да се затвори. Уикуайър първоначално се съпротивляваше, след това се отпусна в ръцете на Келър и увисна напред.

Келър го пусна, отстъпи назад и го изрита три пъти в лицето. След това коленичи до изпадналия в безсъзнание Уикуайър и счупи врата му. Съблече трупа по бельо и чорапи, завлече го на леглото и изля остатъка от бърбъна в отворената му уста. Събори единия стол на пода, хвърли едната възглавница в другия край на стаята и остави чекмеджетата на скрина наполовина отворени. Прибра гласовото устройство и дрехите от гардероба и шкафа, като не забрави да прибере портфейла и парите на Уикуайър от джоба на панталоните му.

След това заключи вратата и постави резето. През шпионката успя да зърне линкълна на Уикуайър. Бодигардовете най-вероятно бяха вътре, слушаха ужасна музика по радиото и чакаха шефа им да изчука мацката.

Той избърса повърхностите, по които можеше да е оставил отпечатъци, покатери се през прозореца на банята и се отправи към търговския комплекс, където беше оставил колата си.

Върна се в своя хотел, събра багажа си и провери полетите. Нямаше смисъл повече да се мотае тук. Работата беше свършена, и то доста чисто.

Щеше да изглежда като подготвен капан за изневяра и последващо изнудване, при който нещо се беше объркало. Жената, нарекла себе си Сю Елън Бейтс, беше подмамила Уикуайър в мотелската си стая, а нейният приятел беше изскочил като свидетел на прелюбодеянието и беше поискал пари, за да мълчи. В последвалата схватка Уикуайър беше понесъл наранявания, преди вратът му, случайно или преднамерено, да бъде счупен.

След това двамата изнудвани бяха проявили достатъчно хладнокръвие, за да нагласят нещата, като излеят бърбън в устата на Уикуайър, въпреки че аутопсията щеше да установи, че мъжът не е пил. Двамата не си бяха направили труда да подредят стаята след себе си, задържайки се само колкото да оберат мъртвеца, след което бяха избягали.

Вероятно имаше несъответствия, но надали някой щеше да се вторачи в тях. Общо взето, това беше смъртен случай, логично предизвикан от начина на живот на Ричард Уикуайър в последно време, и полицията в Ню Орлийнс, както и обществеността щяха с лекота да заключат, че подобна съдба не би сполетяла някой свестен човек. Което убеждение впрочем Келър до голяма степен споделяше.

Дрехите на Сю Елън той изхвърли в един контейнер за боклук, а гласовото устройство — в друг. Следвайки старата традиция на джебчиите, той пусна портфейла на Уикуайър (без парите и кредитните карти) в нечия пощенска кутия. Кредитните карти, нарязани на парчета, заминаха в една канавка. Щипката за банкноти на Уикуайър, изработена от масивно сребро, беше разпознаваема, затова той щеше да я занесе в Ню Йорк, където щеше да я изгуби, а който я намереше, щеше да я задържи или да я заложи, или да я претопи, или да я даде на свой приятел с подходящи инициали.

Дотогава щипката беше пълна с пари, а парите вече принадлежаха на Келър. Той изброи пачката заедно с банкнотите от портфейла на Уикуайър и се изненада приятно от сбора, който възлизаше на почти хиляда и петстотин долара.

Спомни си за Хилдебранд, мъжа с тирантите, от когото беше купил австрийските марки. Имаше още няколко, които му се щеше да притежава, особено един непокътнат екземпляр от първата австрийска марка, стойност 1 кройцер, оранжева, от първи том на каталога на Скот. Оранжевият цвят беше грешка при отпечатването и по каталог марката струваше 1450 долара. Хилдебранд й беше поставил цена от 1000 долара и беше намекнал, че може да свали до 900, но това се стори на Келър прекалено голяма сума за една марка, за която дори нямаше място в албума му. Освен това можеше да намери екземпляр втора ръка за една десета от тази сума.

Въпреки това марката не му излизаше от ума. А сега с тези пари, паднали от небето…

Пък и не бързаше чак толкова да се прибере в Ню Йорк.

Около месец по-късно телефонът в апартамента на Келър звънна. Той седеше зад бюрото си и работеше над колекцията си от марки. Още не беше завършил пренасянето на Марките в новите класьори, но беше напреднал значително и съвсем наскоро беше приключил с Швейцария, за да се захване с Швеция.