Лоуренс Блок - Убиец на повикване

— Работя по тях — поправи я той.

— Взимам си бележка. Като стана дума за работа, защо не минеш да ме видиш?

— Сега ли?

— Ти си филателист на непълно работно време — забеляза тя. — И още не си в оставка. Дългът те зове.

Келър пътува със самолет до Ню Орлийнс и взе такси до един хотел в края на Френския квартал. Разопакова багажа си и седна с картата на града и снимка в ръка. Снимката беше на мургав мъж на средна възраст с буйна къдрава коса и усмивка трийсет и два карата. Той носеше сламена шапка с широка периферия и държеше пура. Името му беше Ричард Уикуайър и беше убил поне една от съпругите си, а може би две.

Шест години по-рано Уикуайър се беше оженил за Пам Шилийн, дъщеря на местен предприемач, който беше завъртял успешен бизнес със сяра и природен газ. След няколко години бурен брачен живот Пам Уикуайър се удавила в домашния си басейн. След непродължителен траур Ричард Уикуайър демонстрирал неугасващата си привързаност към семейство Шилийн, като се оженил за по-малката сестра на Пам — Рейчъл.

Вторият брак също се оказал проблематичен. Според свидетелството на една от приятелките на Рейчъл тя се страхувала за живота си и се оплакала, че Уикуайър заплашвал да я убие. Да се стегне и да слуша, казал й, иначе щял да я удави като скапаната й сестра.

Но не го направил. Вместо това взел ножа за обезкостяване от семейното барбекю и го забил право в сърцето й. Поне това гласяло обвинението на прокурора, доказателствата сочели същото, но дванайсетте съдебни заседатели не били единодушни. Първият процес завършил без заключение, а съдебните заседатели на повторното дело гласували оправдателна присъда.

И така, Джим Пол Шилийн обърнал няколко чаши, заредил револвера си и излязъл да търси зет си. Открил го, нарекъл го копеле и изпразнил в него пистолета, като го уцелил веднъж в рамото и веднъж в бедрото, уцелил също придружителката на Уикуайър в лявата половина на задника, а останалите три куршума отишли нахалост.

Шилийн се предал и бил обвинен в опит за убийство, след което бил оправдан, а съдията строго го предупредил:

— „Не успя да го извършиш. Затова не се опитвай отново.“ И така, той няма да се опита отново, Келър, което и налага твоята намеса — завърши разказа си Дот.

Уикуайър, напълно възстановен от раните си, продължаваше да обитава същата къща, в която беше живял последователно с Пам и Рейчъл Шилийн. Освен това се беше оженил трети път, взимайки за съпруга не жената, която Джим Шилийн беше уцелил, а млада хубавица, която случайно беше и един от съдебните заседатели на втория процес срещу него. Посетила го в болницата след стрелбата и едното довело до следващото.

— Стрелбата го е направила по-внимателен — добави Дот — и вече има постоянна охрана в къщата от двама бодигардове, които са му като кредитни карти.

— Защото не излиза без тях.

— Очевидно. Клиентът си мислел за взривно устройство, тъй като не го вълнува дали бодигардовете и съпругата ще придружат Уикуайър на купона. Прецених, че този план няма да ти бъде по вкуса.

— Наистина не ми е.

— Прекалено много техника, прекалено много шум, прекалено много внимание. Разбира се, ти ще свършиш работата така, както прецениш. Имаш две седмици. Клиентът желае да отсъства от страната по време на инцидента и това е периодът, в който няма да го има. Мисля си, че ако изобщо съумееш да свършиш тази работа, то ще я свършиш в рамките на две седмици.

Келър потвърди правилността на преценката й и попита какво мисли по въпроса старецът на горния етаж.

— Нищо, освен ако не е телепат — отвърна Дот. — Сама отговорих на обаждането и сама уредих нещата.

— Сигурно не е бил във форма.

— Истината — каза тя — е, че всъщност в този ден беше в сравнително добра форма. Въпреки това обаче аз поех обаждането. Защо да го оставям да оплеска нещата? Мислиш ли, че постъпих неправилно?

— Съвсем не — отрече Келър. — Нямам проблем с това. Единственият ми проблем е Уикуайър.

— И разполагаш с две седмици да го решиш. Или преди да е убил своята съпруга номер 3. Което от двете се окаже първо.

Келър внимателно разгледа картата и снимката. Адресът на Уикуайър беше съвсем наблизо и той беше сигурен, че лесно ще го намери. Времето беше приятно и една разходка пеш щеше да му се отрази добре.

Той стигна до дома на Уикуайър и се спря от другата страна на улицата, за да огледа къщата. Искаше да остане незабелязан, но някаква жена, която подрязваше розите в градината си, го забеляза и му рече: