Лоуренс Блок - Убиец на повикване

— Знам.

— Британската империя също е интересна, поне докато я е имало. Сега всички бивши колонии са независими, а някои от тях са сред най-големите злоупотребители с издаване на ненужни марки на кило. И нашата страна върви натам, след като вече печата марки с лика на мъртви рок звезди.

— Докато четях списанията — сети се Келър, — ми се прииска да събирам всякакви марки, но повечето от новите са…

— Тапети.

— Що за идея да се отпечатват марки с герои на Уолт Дисни?

— Остави, не говори — рече Уолънс и вдигна очи към небето. След това забарабани с пръсти по тезгяха. — Знаеш ли, мисля, че разбирам какъв човек си и мога да ти кажа какво бих направил на твое място.

— Ще съм ти признателен.

— Бих събирал от целия свят — каза Уолънс, все още обмисляйки въпроса, — но с времева граница.

— Какво ще рече това?

— През последните три години в света са издадени повече марки, отколкото през предходните сто. Затова можеш да събираш марки, издадени да речем през първите сто години. Марки от целия свят през периода от 1840 до 1940 година. Това са класически издания. Всяка от тези марки е стойностна. Те не са толкова красиви, това са щампи, а не фотогравюри, и са почти едноцветни. Но са истински марки, а не тапети.

— Първите сто години — повтори Келър.

— Е — продължи Уолъис, — аз бих се изкушил да удължа периода с дузина години. От 1840 до 1952 — по този начин периодът ще обхване и крал Джордж VI, но не и кралица Елизабет, по чието време Британската империя се разпада. По такъв начин обхващаш войната и следвоенните издания, които са много интересни от филателна гледна точка, и е много забавно човек да ги събира. Сто години са хубаво закръглено число, но 1952 е по-подходяща за край на периода.

Келър беше осенен.

— Много увлекателно — каза той.

Уолънс му предложи да започне с купуването на цяла колекция. По този начин щеше да спести пари и да си осигури летящ старт. Цели два рафта в складовото помещение бяха заети от колекции, общи и специализирани. Уолънс му показа тритомна колекция, марки от света, от 1940 до 1949. Няма много редки екземпляри, обясни Уолънс, докато разлистваше албума, но има доста хубави марки, а и състоянието им е много добро. Каталожната цена на цялата сбирка възлизаше на 50 000 долара, но Уолънс му беше определил цена от 5450.

— Но мога да отстъпя малко — рече той. — Пет хиляди точно. Сделката е доста изгодна, но, от друга страна, представлява сериозно вложение за човек, който никога не е давал повече от десет-двайсет цента за марка или пък трийсет и два цента, когато изпраща писмо. Така че не бързай, помисли си.

— Точно това искам — каза Келър.

— Колекцията е хубава и на изгодна цена, но не може да се каже, че е уникална. На пазара има много други подобни колекции и няма да е зле да поразгледаш какво се предлага.

— Взимам я — отсече Келър.

Седнал зад бюрото си, Келър взе една марка с щипките, прикрепи към нея пантичка от пергамент и я постави в новия албум. Уолънс го беше посъветвал да си купи и комплект хубави албуми и сега той систематично преместваше марките от колекцията, която беше купил. Новите албуми бяха много по-хубави, но това не беше единствената причина за операцията по преместването.

— По този начин ще опознаеш марките си — беше му казал Уолънс — и те ще станат твои. В противен случай само ще добавяш нови марки към чужда колекция. А така създаваш своя собствена.

Разбира се, Уолънс имаше право. Нужно е време, работата поглъща изцяло вниманието и човек опознава марките. Случваше се предишният собственик да е поставил марка на погрешно място и Келър изпитваше голямо удоволствие да поправи грешката. Когато приключи с преместването на всяка отделна държава в нов албум, той си направи каталожен списък, така че с един поглед знаеше кои марки притежава и кои му липсват.

В момента беше на Белгия и бе стигнал до Леополд II. Марките, с които се занимаваше, имаха малки етикетчета, на които пишеше на френски и фламандски, двата официални езика на държавата, че писмото не трябва да се достави в неделя. (В случай че подателят иска неделна доставка, той трябва да махне етикетчето, преди да залепи марката на плика.) На две от марките на Келър липсваха неделните етикетчета, с което те губеха голяма част от своята привлекателност, и Келър реши да ги замени при първа възможност. Затова трябваше да актуализира каталожния списък, мислеше си той, когато телефонът звънна.

— Келър — каза Дот, — на бас, че си играеш с марките.