Лоуренс Блок - Убиец на повикване

Освен това клиентът беше платил за това Уикуайър да бъде убит, а не натопен за убийство. Клиентът беше на възраст и не разполагаше с цяла вечност. Дори в крайна сметка Уикуайър да бъдеше осъден на смъртоносна инжекция, той имаше достатъчно пари, за да протака процеса с години. Келър беше чувал, че отмъщението е ястие, което се поднася студено, но не чак мухлясало. Доста гадно би било жертвата ти да те надживее.

Мисли за друг вариант, каза си Келър, и остави подсъзнанието ти да свърши работата. Той взе филателното списание, което си носеше — новия брой, тъй като вече беше абонат, — и го прелисти, докато някаква статия за пощенските клейма не привлече вниманието му. Прочете я, след което прочете половината от друга статия. След това се изправи на стола и остави списанието настрана.

Пипнах те, помисли си той.

Премисли идеята и този път не намери слаби места. Щеше да му трябва специално оборудване, но то можеше лесно да бъде набавено. Беше използвал същото средство по-рано в едно градче в Средна Америка, а щом то може да се намери в Мъскатийн, Айова, ще го има и тук — няколкостотин мили надолу по реката.

Той прегледа „Жълтите страници“ и намери подходящо място на няколко преки от хотела. Обади се и установи, че имаха онова, което търсеше. Затвори и провери за други мотели в „Жълтите страници“, след което се досети за друг списък, в който да потърси.

Филателистът беше шишкав тип със закръглени рамене, на петдесет и няколко години. Носеше светлосиня кадифена риза с яка с копчета, които не бяха закопчани. Презрамките му бяха с десен на римски монети, но самият магазин предлагаше единствено марки, а на витрината имаше табела, която гласеше: Не купувам и не продавам монети.

— Не че имам нещо против тях — поясни мъжът, чието име беше Хилдебранд. — По същия начин не купувам и не продавам дъвки. Само дето не ми е нужна табела, за да държа дъвчещите навън. Не знам нищо за монетите, не разбирам от нумизматика, не се интересувам от този бизнес и защо някой си мисли, че се занимавам с монети?

Келър неволно отправи поглед към тирантите. Хилдебранд забеляза това и вдигна очи към тавана.

— Жени — въздъхна.

Той сякаш очакваше реакция, но Келър не каза нищо.

— Съпругата ми искаше да ми купи тиранти — обясни Хилдебранд — и смяташе, че най-хубаво ще бъде да ми подари тиранти на пощенски марки, тъй като цял живот колекционирам марки и през по-голямата част от живота си търгувам с марки. Преди няколко години ми купи вратовръзка на марки — американски класики, — Блек Джек, обърнатата Джени, еднодоларовата Трансмисисипи. Прекрасни марки. И вратовръзката е прекрасна и аз си я слагам всеки път, когато трябва да нося вратовръзка, което не е много често.

— Разбирам — рече Келър.

— Но не могла да намери тиранти на марки — продължи Хилдебранд — и купила тези, които са на монети, защото си помислила, че е същата работа. Можете ли да си представите?

— Олеле! — възкликна Келър.

— След всички тези години тя да си мисли, че марките и монетите се една и съща работа. Но какво да се прави, нали разбирате?

— Напълно.

— От друга страна, какво щяхме да правим без тях? Жените имам предвид. Пък и монетите, ако щете, но… — сепна се той — стига с това. С какво мога да ви бъда полезен?

— В града съм по работа — обясни Келър, — но ми остана малко свободно време и реших да поразгледам малко марки.

— Дошъл сте където трябва. Какво събирате, ако не възразявате, че питам?

— От целия свят, преди 1952.

— О, добрите неща — отбеляза Хилдебранд с тон на разбиране и уважение. — Класиката. Имам доста марки, които бих могъл да ви покажа. Някоя страна по-специално?

— Да речем Австрия. За нея имам списък у себе си.

— Австрия — повтори Хилдебранд. — Седнете тук, моля. Имам добри неща, чисто нови и втора ръка. Имам специални издания, които се намират все по-рядко. Трябва ли да бъдат с чист гръб?

— Не — отвърна Келър. — Аз си закачам марките.

— Мой човек. Настанете се удобно. Ето ви щипки, освен ако не носите своите.

— Не се сетих да ги взема.

— Някои хора си държат резервни щипки в куфара, така че винаги си имат. Ето каталог за Австрия, ето и серии във фолио също от Австрия. Разглеждайте спокойно, а ако ви потрябва нещо, само викнете.

— Мистър Уикуайър? Казвам се Сю Елън. Сю Елън Бейтс. — Да?

— Може би не ме помните. Видяхме сме се в ресторанта. Аз ви сервирах коктейли, а вие ми се усмихвахте.

— Започвам да се сещам — каза Уикуайър.