Лоуренс Блок - Убиец на повикване

Вдигна слушалката и чу гласа на Дот:

— Келър, работиш прекалено много. Мисля, че имаш нужда от почивка.

— Почивка ли?

— Това ти е задачата. Разкарай си задника от града и не се връщай една седмица.

— Една седмица ли?

— Всъщност знаеш ли какво? Една седмица не е достатъчна да си почине човек. Нека бъдат десет дни.

— Къде искаш да отида?

— Де да знам — каза тя. — Това е твоята почивка, Келър. Какво ме интересува къде ще я прекараш?

— Мислех си, че може нещо да предложиш.

— Някое хубаво място. Важното е там да има приятен хотел, в който да се регистрираш с истинското си име.

— Разбирам.

— Купи си самолетен билет.

— На мое име, така ли?

— Разбира се. Използвай кредитната си карта, за да можеш да отчетеш разхода пред данъчните.

Келър затвори и се облегна назад да помисли. Почивка значи. Той не ходеше на почивка, на която се пътува. Животът му в Ню Йорк беше почивка, а пътуванията му бяха само по работа.

Започваше да разбира за какво е цялата работа и не искаше да го анализира прекалено внимателно. През това време обаче трябваше да си избере дестинация и да се отправи извън града. Но къде?

Пресегна се за последния брой на филателното списание и го прелисти. След това вдигна телефона и позвъни на авиолиниите.

През годините Келър беше посещавал Канзас неколкократно. Делата му винаги бяха успешни и той пазеше от града добри спомени. Помнеше, че в този град обожават фонтаните. На всяко кръстовище имаше по един. В крайна сметка ако градовете имат нужда от символи, фонтаните не са лош вариант. Те радват окото много повече, отколкото например ядрените реактори.

Беше му странно да пътува под собственото си име и да използва собствените си кредитни карти. Донякъде му харесваше, но се чувстваше открит и незащитен. Докато се регистрираше в реставрирания хотел в центъра, той вписа не само собственото си име, но и собствения си адрес. Нечувано.

Но, разбира се, в качеството му на пенсионер това непрекъснато щеше да му се случва. Защо не? Стига само да предприемаше някакви пътувания.

Той разопакова багажа си и взе душ, след което си сложи сако и вратовръзка и слезе до апартамента на третия етаж, за да вземе каталог за аукциона.

В помещението имаше шестима души, двама от които бяха служители на аукционната фирма, която провеждаше продажбата, а останалите — потенциални участници в търга, които бяха дошли да хвърлят предварителен поглед на експонатите, които ги интересуваха. Те седяха на маси за игра на карти и с помощта на щипки вадеха марки от пергаментови пликове, взираха се в тях през джобни лупи, разучаваха перфорациите и нанасяха бележки в полетата на каталозите.

Келър се прибра с каталога в стаята си. Извади филателистките списъци, които беше донесъл, и се захвана за работа. На следващия ден продължиха да излагат марките и той слезе да разгледа онези марки, които беше набелязал от каталога. Разполагаше със свои щипки, с които да взима марките, както и със своя собствена лупа, през която да се взира.

Заговори се с един мъж, няколко години по-възрастен от него. Мъжът се казваше Макюъл и беше дошъл от Сейнт Луис за търга. Макюъл се интересуваше изключително и само от Германия и германските провинции и колонии. Вероятността двамата да се изправят един срещу друг в наддаването изглеждаше нищожна и те спокойно се сближиха. Вечеряха заедно в някакъв ресторант и до късно си говориха за марки, а Келър получи някои ценни съвети по стратегия на наддаването. Той искаше да изрази благодарността, си като плати сметката, но Макюъл настоя да я поделят.

— Този търг трае цели три дни — каза той на Келър, — а ти колекционираш всякакви теми, така че може да пожелаеш сума ти неща. Пази си парите за марките.

Събитието действително продължи три дни, през по-голямата част от които Келър присъстваше, заел своето място в залата. Първата сесия беше на тема Съединени щати, така че той нямаше в какво да участва, но независимо от това целият процес го увлече. За всички серии имаше търгове с писмени оферти, а за някои от тях наддаването продължаваше устно, като търгът протичаше с много високо темпо. Присъствието на първата сесия се оказа за Келър много полезно, защото успя да свикне с процедурата.

През следващите два дни той беше участник.

Носеше у себе си доста голяма сума пари, повече, отколкото възнамеряваше да похарчи, а разполагаше с още пари от своята „Виза“ карта. Когато всичко приключи, той седна в хотелската си стая с всички свои придобивки, наредени върху бюрото пред него. Беше доволен от нещата, които беше закупил, и цените, на които ги беше спазарил, но и малко притеснен от изхарченото количество пари.