Лоуренс Блок - Убиец на повикване

Той спря телевизора и потърси телефонния номер на Лаймън Дич. Можеше да го избере и когато някой вдигне и каже „Домът на Дич“, вече ще знае как се произнася името. „Само проверявам“, щеше да каже той и да ги остави озадачени.

Разбира се, той нямаше да отговори по този начин, а щеше да се оправдае със сгрешен номер, но дали такъв контакт изобщо си струваше? Може би по този начин щеше да предизвика подозрението на Дич. Може би Дич вече беше станал подозрителен. Това е проблемът, когато изпълняваш поръчка на сляпо — не познаваш нито жертвата, нито клиента.

Ако се обади на Дич от хотела, ще остави следа, което да свърже Лаймън Дич и Дейл Уитлок. Това не плашеше особено Келър, който щеше да се отърве от самоличността на Уитлок с напускането на града, но нямаше нужда да създава допълнителни неприятности за истинския Дейл Уитлок.

Защото съществуваше истински Дейл Уитлок, комуто Келър създаваше достатъчно главоболия и без да го превръща в заподозрян в убийство.

Човекът от Уайт Плейнс го беше нагласил много хитро. Някакъв негов познат имаше машина, с която изработваше съвършени копия на кредитни карти на „Американ Експрес“. Друг негов познат имаше достъп до личните данни на почтени собственици на кредитни карти. По такъв начин се изработваха абсолютно точни копия на съществуващи кредитни карти. Нямаше опасност притежателят на картата да съобщи, че е открадната, тъй като тя си стоеше в портфейла му. Ти харчиш някъде като бесен, а той хабер си няма, докато не получи месечното извлечение от банката.

Шофьорската книжка също беше истинска. На теория, разбира се, бе фалшификат, защото на снимката беше Келър, а не Уитлок. Някой обаче беше проникнал в базата данни на автомобилната администрация на Кънетикът и така фалшивата книжка на Уитлок беше със същия регистрационен номер и адрес.

Келър си помисли, че едно време нещата са били по-прости. За да яздиш кон, не ти е трябвала шофьорска книжка, нито пък кредитна карта, за да го наемеш. Купуваш или открадваш кон, а когато влезеш в града, никой не ти иска документ за самоличност. Може дори да не те попитат за името ти, а ако го направят, не очакват точен отговор. Подмяташ „Викайте ми Текс“ и те ще те наричат така, докато потъваш в залеза.

„Сбогом, Текс — ще извика блондинката след теб. — Надявам се да ти е харесало при нас.“

Барът на първия етаж се оказа централното заведение на Мартингейл. Умората накара Келър да слезе долу за едно питие. Той се озова в помещение с дебел килим, меко осветление и добра озвучителна система. Вътре имаше петнайсет-двайсет души, които или се забавляваха, или търсеха забавление.

Келър си поръча бутилка „Корс“ [3] Марка бира. — Бел. прев. на бара. От джубокса се носеше песен на Барбара Мандрел за изневяра. Когато свърши, започна някакъв непознат дует, който също пееше за измамена любов. След това дойде ред на класиката на Ханк Уилямс „Твоето невярно сърце“.

Започна да му просветва.

— Обожавам тази песен — каза блондинката.

Беше друга блондинка, не жизнерадостното момиче от хотела. Тази беше по-висока, по-възрастна и по-закръглена. Носеше пола и нещо като каубойска блуза с ширити и бродерия.

— Старият Ханк — отвърна Келър колкото да каже нещо.

— Аз съм Джун.

— Викай ми Текс.

— Текс! — Тя изпищя от смях. — Някой викал ли ти е някога Текс?

— Не — призна той, — но това не означава, че никога няма да се случи.

— Откъде си, Текс? Не, извинявай, но не мога да те наричам така, засяда ми в гърлото. Ако искаш да ти казвам Текс, трябва да започнеш да носиш ботуши.

— По външността ми се познава, че не съм каубой.

— По външността, по акцента, по прическата. Ако ти не си от източните щати, аз съм девица.

— От Кънетикът.

— Знаех си.

— Казвам се Дейл.

— Можеш да си оставиш името. Ако ще ставаш каубой, искам да кажа. Трябва да промениш начина си на обличане, на говорене и прическата, но името може да си остане Дейл. А презимето?

Ако ще е гарга, да е рошава.

— Уитлок — каза той.

— Дейл Уитлок. Мамка му, това е направо съвършено. С такова име „Агуей“ [4] Компания за производства на селскостопански съоръжения. — Бел. прев. ще ти отпуснат кредит за нула време. Дори няма да те карат да попълниш формуляра. Женен ли си, Дейл?

Какъв беше правилният отговор? Тя самата носеше брачна халка, а от джубокса се носеше поредната песен за изневяра.

— Не и в Мартингейл — каза той.

— Това ми хареса — каза тя с блеснал поглед. — Харесва ми идеята за регионалния брак. Аз съм женена в Мартингейл, но ние не сме в Мартингейл. Градът свършва на „Фронт Стрийт“.