Лоуренс Блок - Убиец на повикване

— В такъв случай — каза той — може ли да те почерпя едно питие?

— Големи бързаци сте вие от източните щати.

Трябва да имаше уловка.

Келър се справяше прилично с жените. Късметът му излизаше от време на време. Само че външността му не беше такава, че да им завърта главите, нито пък беше посветил живота си на изкуството да прелъстява. Преди няколко години беше прочел книгата „Как да сваляме момичета“, която беше пълна с лафове, гарантиращи успех. На Келър те се сториха глупави. Щеше му се да вярва, че носят успех, но някак си не можа да повярва, че помагат.

Тази жена обаче започна да се сваля с него от първата секунда. Случват се и такива неща, особено с омъжени жени в барове, където се пее за изневяра. Всеки знае за какво са там другите и никой няма време за мотаене. Такива неща се случват, но той беше подозрителен.

Нещо щеше да се прецака. Тя щеше да се обади вкъщи и да разбере, че някое от децата й е с температура. Съпругът й щеше да влезе тъкмо докато звучи „Намери кога да избягаш, Люсил“. Щеше да я загризе съвестта или пък да изгуби свяст от питието, което Келър й предложи.

— Бих те попитала у вас или у нас, но и двамата знаем отговора на този въпрос. В коя стая си? — Келър й каза. — Качи се, аз идвам след малко. Не почвай без мене.

Той си изми зъбите и си сложи малко афтършейв. Няма да дойде, помисли си. Или пък ще поиска да й плати, което ще развали нещата. Или пък ще цъфне съпругът й и ще се опитат да го изнудват.

Или пък тя ще се напие като свиня, или той няма да успее да го вдигне. Или кой знае какво.

— Иха — каза тя. — Май не ти трябват ботуши. Ще ти викам Текс или Слим, или каквото поискаш, стига само да се държиш така добре. За колко време си в града, Дейл?

— Не съм сигурен. За няколко дни.

— Предполагам, по работа. С какво се занимаваш?

— Работя за голяма корпорация — каза той. — Те ме командироват да проучвам разни неща.

— Звучиш, сякаш не бива да говориш за това.

— Изпълняваме някои държавни поръчки — отговори той, — затова не е редно.

— Ясно — каза тя. — Господи, колко е късно.

Докато тя си взимаше душ, той взе книгата и мислено пренаписа текста на корицата. Той уби хиляда мили, за да язди непозната жена. Понякога на човек му излиза късметът. Когато звездите са благоприятно разположени, силите, които движат вселената, решават, че заслужаваш подарък. Невинаги има уловка, нали така?

Тя спря душа и той чу последната фраза от песента, която си тананикаше.

— А Силия е в „Джаксън Парк Ин“ — изпя тя, а малко по-късно излезе от банята и започна да се облича.

— Какво е това? — попита го. — „Той язди хиляда мили, за да убие един непознат.“ Знаеш ли, това е странно, защото току-що, докато сапунисвах розовата си гладка кожа, ми хрумна една откачена мисъл.

— Така ли?

— Това, последното, го казах, за да не забравиш какво се крие под тази блуза и тази пола. Но за какво говорех. Онова, дето каза за държавните поръчки. Рекох си, може би човекът е от ЦРУ, може да е наемен убиец, може да е отговорът на моминските ми молитви.

— Какво искаш да кажеш?

— Само това, че вечерта си я биваше, Дейл, но щеше да е направо райско, ако беше дошъл в Мартингейл, за да убиеш проклетия ми съпруг.

Господи, нима тя е клиентът? Нима свалката в бара беше само хитър начин да се запознаят? Възможно ли е да прояви такава глупост, като се натиска на публично място с мъжа, когото е наела да очисти съпруга й?

Но как го беше разпознала? Само човекът от Уайт Плейнс и Дот знаеха името, под което се движеше. Те не биха го издали. А и тя се насочи към него още преди да узнае името му. Дали го беше разпознала? „По дрехите ти виждам, че си професионален убиец.“ Възможно ли беше това?

— Ярнел — продължи тя. — Хобарт Лий Ярнел, който иска хората да го наричат Барт, но вместо това всички му казват Хоби. Това говори ли ти нещо за този мъж?

Че той не е човекът, когото съм дошъл да убия, помисли си Келър. Тази мисъл му донесе голямо облекчение, но тя чакаше отговор на въпроса си.

— Че нищо не става както му се иска — каза Келър.

Тя се изсмя.

— Нищичко — каза. — Не че не полага усилия. Харесваш ми, Дейл. Готин си. Но ако не беше ти тази вечер, щеше да е някой друг.

— Аз пък си помислих, че е заради неустоимия ми афтършейв.

— Да, бе. Бракът ми е такъв, че все насам ме тегли. Доста монети съм пуснала в джубокса през последната година.

— И доста песни за изневяра си изслушала.

— И доста изневери съм извършила. Но не помага. Когато се събудя на сутринта, пак съм си женена за това копеле.