Саймон Бекетт - Гробовни тайни

— Само Господ знае. Щях да се чувствам много по-добре, ако… По дяволите! Скоро всичко ще стане ясно — той погледна напред и по лицето му се изписа напрежение. — О, чудесно!

Софи Келър се появи от фургона, който играеше ролята на полева кухня, носейки в ръка чаша кафе, от което се вдигаше пара. Гащеризонът й беше прекалено голям и в него приличаше на момиченце, облякло работните дрехи на татко си. Гъстата й коса бе прихваната с обикновена лента, посипана с безброй сребристи капчици от ситния дъждец. С нея вървеше един приятен набит мъж на средна възраст, когото не познавах. Тя кимаше в знак на съгласие с нещо, което той казваше, но когато видя Тери, изражението й стана студено.

Двамата изобщо не се опитваха да прикрият взаимната си неприязън. Не знам дали причината за това бе нещо, случило се по време на някое предишно разследване, или между тях имаше вродена непоносимост, но двамата се държаха точно като куче и котка. Докато се приближавахме към тях, видях как лицето на Тери помръкна.

Софи не му обърна никакво внимание, но на мен ми се усмихна топло и леко постави ръка върху рамото ми.

— Здрасти, Дейвид. Познаваш ли Джим Лукас?

— Джим е нашият полицейски консултант по издирванията — каза Тери, като на свой ред не й обърна никакво внимание. — Опитва се да поддържа някакъв ред в целия този цирк.

Полицейският консултант стисна толкова здраво ръката ми, че за малко да я счупи. Гъстата му сива коса приличаше на тел за почистване на загорели съдове.

— Приятно ми е да се запознаем, доктор Хънтър. Готов ли сте за големия ден?

— По-късно ще стане ясно.

— Разумен отговор. И все пак не всеки ден човек като Джером Монк решава да работи на страната на добрите, нали така?

— Стига наистина да има такова намерение — обади се Софи и погледна към Тери. — Щях да знам повече, ако ми беше осигурен достъп до него.

Пак се започна, помислих си аз, като видях как Тери стисна челюсти.

— Вече го обсъдихме. Ще придружиш екипа, който ще изведе Монк, но няма да имаш директен контакт с него. Ако не си съгласна, оплачи се на Симс.

— Не ми вдига телефона.

— Чудно защо.

— Това е направо нелепо! Можех да преценя състоянието на Монк, да разбера дали намеренията му са искрени, а вместо това…

— Решението вече е взето, Монк няма да разговаря с никого. Сега най-важното е да ни покаже къде се намират гробовете.

— Искаш да кажеш, че това е най-важно за Симс!

— Това е най-важно за настоящето разследване, а последния път, когато проверих, ти все още беше част от него. Ако искаш това да се промени, само кажи.

Жилите по врата на Тери се изпънаха и двамата се изгледаха гневно. Стори ми се, че Лукас се чувстваше точно толкова неудобно, колкото и аз. Всички изпитахме облекчение, когато Роупър се приближи към нас. Детективът хвърли поглед на Тери и Софи и като че ли веднага схвана ситуацията. Следваше Тери по петите като сянка, сякаш искаше и той да бъде озарен от славата на изгряващата звезда, дошла от лондонската полиция. Искрено се надявах, че Тери умее да си пази гърба.

— Какво има? — попита го рязко Тери.

— Току-що разговарях с хората от транспорта. До десетина минути ще бъдат тук.

Гневът изчезна от лицето на Тери и той изпъна рамене.

— Чудесно.

— Чакайте малко — възпротиви се Софи. — Ами ако…

Тери обаче вече бе тръгнал да се отдалечава, дъските потракваха под стъпките му. Роупър се поколеба за миг и се усмихна на Софи така, че бледите венци над резците му се оголиха.

— Не се ядосвай, бонбонче. Много неща са му на главата.

Тя му хвърли яден поглед, но той вече бе тръгнал след Тери.

Лукас потърка носа си, явно се чувстваше доста неловко.

— Е, и аз трябва да вървя — каза той, поколеба се и погледна неуверено към Софи. — Виж, не че ми влиза в работата, но те съветвам да не настояваш толкова. Днес има да стават много неща.

— Което е още една причина да ме оставят да си свърша работата както трябва.

Стори ми се, че Лукас иска да каже още нещо, но реши да си замълчи.

— Просто внимавай. Монк е изключително опасен. Ако питаш мен, по-добре стой далече от него.

За миг ми се стори, че Софи ще се озъби и на полицейския консултант, но тя се усмихна неохотно.

— Мога да се грижа за себе си.

Лукас не каза нищо повече, обърна се към мен и кимна:

— Довиждане, доктор Хънтър.

Изгледахме го, докато се отдалечаваше. Софи въздъхна раздразнено.

— Господи, понякога мразя работата си.

Бе дала съвсем ясно да се разбере колко й е неприятно, че не участва във вземането на решенията. Това още повече усложняваше отношенията й с Тери. И двамата имаха съмнения относно истинските мотиви на Монк, но лошите им взаимоотношения превръщаха дори допирните им точки в истинско минно поле.