Саймон Бекетт - Гробовни тайни

Оттам слезе мъж. Полицаите и охраната от затвора образуваха такъв плътен кордон около него, че го закриха. Виждаше се само голямата му обръсната глава, която приличаше на бяла футболна топка в центъра на заобиколилите го мъже. Той бе избутан набързо към чакащия хеликоптер, съпроводен от двама охранители, които го накараха да се наведе под въртящата се перка. Мъжът се покатери непохватно в кабината, сякаш не бе свикнал с подобно усилие. Докато се изтегляше нагоре, се подхлъзна и се подпря на коляно. От вътрешността на хеликоптера се подадоха две ръце, които го хванаха и го задържаха. За секунда всички успяхме да го видим — отпуснато и безформено тяло в затворническо яке.

След това потъна във вътрешността на хеликоптера. Един мъж от охраната се качи след него и вратата се затвори. Моторът заработи на по-високи обороти, а другият охранител се оттегли към затворническия микробус, като притискаше шапката към главата си, за да не я отнесе въздушната струя, която огъваше тревата. След това хеликоптерът се отдели от земята, наклони се леко на една страна, изви се над тресавището и започна да се отдалечава, докато се превърна в малка черна точка на фона на сивото небе. Звукът на двигателя постепенно заглъхваше.

Тери свали бинокъла.

— Е, какво ще кажеш?

Аз само свих рамене. Стоях с ръце, дълбоко в джобовете на палтото, дъхът ми се виждаше в ситния леден дъжд.

— Мина добре, само дето се подхлъзна. Откъде го намерихте?

— Двойника ли? Някакъв плешив полицай от главното управление. Отблизо изобщо не прилича на Монк, но не намерихме по-добър — каза Тери и прехапа устна. — Как ти се стори оръжието? Идеята беше моя.

— Много драматично.

Той ме изгледа продължително.

— Какво трябваше да означава това?

— Просто мисля, че сте си дали прекалено много труд, това е.

— Това е цената, която плащаме, за да имаме свободна преса. Даваме им нещо интересно, което да снимат, а ние си вършим работата, без тези копелета да ни се мотаят в краката.

Не можех да го обвиня за лошото му настроение. Макар че се предполагаше да е тайна, неизбежно бе плъзнал слухът, че Монк ще участва в издирването. Не беше невъзможно да попречиш на медиите да пристигнат на тресавището, където нищо не можеше да остане скрито, затова беше използван двойник, който да отвлече вниманието им, докато тече истинското издирване. Откриването на гроб в такова огромно пространство беше достатъчно трудна задача и без журналистите, които щяха да отъпчат всичко наоколо.

— Май нещо става — отбеляза Тери, като се взираше през бинокъла.

На около миля от нас се виждаха няколко коли и микробуси, които се движеха в посоката, в която бе отлетял хеликоптерът. Тери изсумтя със задоволство.

— Добре, че се разкараха — заяви той и погледна часовника си. — Хайде, истинският Монк трябва да пристигне скоро.

Бяха необходими два дена, за да се уредят всички бюрократични подробности по временното пускане на Монк от затвора. По-голямата част от това време прекарах в моргата. След като тялото на младата жена бе почистено от огромното количество торф, ужасните наранявания по него се виждаха съвсем ясно. Почти нямаше част от скелета, която да не беше увредена; на някои места само разлагащите се сухожилия и меки тъкани придържаха костите. Такъв вид травми обикновено се дължаха на катастрофа, а не на човешко същество.

— Аутопсията не можа да определи точна причина за смъртта — обясни невъзмутимо Пири. — Има огромен брой наранявания, които може да са били фатални. Много от вътрешните органи и меките тъкани са разкъсани, подезичната кост е счупена, по много от шийните прешлени също има фрактури — всяка една може да е причинила смъртта. Същото се отнася и за нараняванията по гръдния кош, тъй като счупените ребра са пробили белия дроб и сърцето. Всъщност травмите, нанесени на тази млада дама, са толкова тежки, че шокът, в който е изпаднала, сам по себе може да я е убил.

Думите „млада дама“ прозвучаха необичайно старомодно, почти пуритански. По някаква причина възрастният патолог ми стана още по-симпатичен.

— Но…? — подканих го аз.

В отговор бях удостоен с лека усмивка.

— Както казах и вчера, скелетните травми са повече по вашата специалност, отколкото по моята, доктор Хънтър. Не изключвам да е била удушена, но ударите в областта на главата са били толкова силни, че спокойно може да са довели до счупване на подезичната кост и прешлените. Очевидно е била нападната в пристъп на ярост.