Саймон Бекетт - Гробовни тайни

Сестрата ме изгледа студено и излезе.

Не казах нищо повече. Просто чаках. Чувах стъпки и оживени гласове по коридора, но в малката стая цареше абсолютна тишина. Шумът, който се чуваше отвън, сякаш идваше от някакъв друг свят.

— Нямаш представа как се чувствах — започна най-накрая Софи. — Питаш ме дали съм била уплашена. Разбира се , че бях уплашена! Но не знаех какво да направя. Взех дневника, без да се замисля. Бях направо бясна! Той спеше с тази… тази седемнайсетгодишна уличница и в същото време имаше връзка с мен! Но, кълна се, в началото смятах, че Монк я е убил! Едва по-късно… О, Господи!

Тя закри лице с ръце и се разплака. Поколебах се, после й подадох хартиена кърпичка от кутията на нощното шкафче.

— Бях се отказала от всичко заради Тери — продължи тя с дрезгав глас. — От кариерата си, от апартамента си. Най-малкото, което това проклето копеле можеше да направи, беше да ми помогне да започна наново. Не исках много, само да ми помогне в началото. Мислех… Мислех си, че докато дневникът е у мен, ще бъда в безопасност.

О, Софи .

— Но не беше, нали?

— Бях, докато Монк не избяга. Тери не се беше обаждал повече от година. След това една нощ ми позвъни. Заплаши ме, че нямам представа какво ще ми се случи, ако не му дам дневника. Никога не го бях чувала да говори така. Не знаех какво да направя.

— И тогава реши да се обадиш на мен — отбелязах аз уморено.

Не за да й помогна да открие гробовете, или поне не само за това. Искала е да има някой при нея, в случай че Тери се опита да й направи нещо.

— Не знаех на кого друг да се обадя — продължи тя и избърса очите си с кърпичката. — На следващия ден точно се приготвях за срещата с теб, когато той започна да блъска по вратата. Отказах да го пусна вътре и той я разби. Изтичах горе и се опитах да се заключа в банята, но той успя да влезе и там. Блъсна ме с вратата.

Без да се усети, вдигна ръка и докосна избледняващата синина по лицето си. Спомних си, че тогава ми направи впечатление, че стълбите са мокри. Ако се бях замислил върху това, щях да се сетя, че не е възможно да е била изненадана в банята, както твърдеше.

— Защо тогава не каза нищо? — попитах аз.

— Как можех да го направя? От години укривах веществено доказателство! А и нямах никаква представа, че Тери е отстранен от работа. Когато ти ми каза, че е дошъл да те види… — Тя потръпна при тази мисъл.

Протегнах инстинктивно ръка към нея, но се спрях.

— Не съм направила нищо лошо! — заоправдава се тя. — Знам, че допуснах грешка, и затова исках да открия гробовете на Зоуи и Линдзи. Мислех си, че ако успея, то ще компенсира…

Какво ще компенсира? Това, че си прикривала убиеца им ли? Или че си оставила един невинен човек да лежи в затвора?

Софи сведе поглед към смачканата кърпичка.

— И сега какво ще правиш? — попита тя съвсем тихо. — Ще кажеш ли на Нейсмит?

— Не. Ти ще го направиш.

Тя стисна ръката ми.

— Трябва ли? Вече знае за дневника. Нищо няма да се проумени.

Не, но ще сложи край на десетгодишните лъжи .

Преместих ръката й върху леглото и станах.

— Сбогом, Софи.

Излязох в коридора. Стъпките ми отекваха по пода и врявата в болницата ме погълна. Докато вървях, се почувствах странно изолиран, като че ли се намирах в някакъв балон, който ме отделяше от шума и суматохата. Дори студеният свеж въздух навън не заличи това усещане. Яркото есенно слънце ми се струваше някак потискащо, докато отивах към колата. Отключих я и сковано седнах вътре. Ребрата още ме наболяваха.

Затворих очи и облегнах глава назад. Чувствах се празен. Никак не ми се шофираше до Лондон, но бях се застоял тук твърде дълго. Миналото вече беше зад гърба ми.

Време беше да продължа напред.

Изправих се, бръкнах в джоба си, за да извадя телефона, и усетих болка в ребрата. Бях го изключил, когато влязох в болницата, и сега, когато го включих, той веднага изпищя. За момент се озовах отново в тъмната пещера. Разтърсих глава и прогоних образите.

Бях получил съобщение, или по-скоро няколко. Имах и три пропуснати повиквания, всичките от един и същ непознат номер. Намръщих се, но преди да успея да направя каквото и да е, телефонът иззвъня отново. Беше същият номер. Изправих се на седалката. Нещо спешно .

От английски език означава ловец. — Б.пр.

От английски език означава монах. — Б.пр.