Саймон Бекетт - Гробовни тайни

И той самият дишаше тежко. Попипа с ръка мястото, където тухлата го бе ударила по главата, и се вгледа в кръвта по ръката си.

— Знаеш ли какво? Много се радвам, че не си тръгна, когато имаше възможност да го направиш — каза той задъхано и вдигна пръта над главата си.

Вратата на пещта се затръшна зад гърба му.

Монк , помислих си аз инстинктивно. Но беше само вятърът. Тери се обърна да погледне вратата, която се клатеше на пантите, и тогава Роупър се нахвърли върху него.

Кървеше и едва се държеше на краката си, но успя да накара Тери да загуби равновесие. Двамата залитнаха и се блъснаха в старото скеле, което подпираше основната стена на пещта. То се залюля и разтресе под тежестта им, след това рухна като къща от карти.

Покрих главата си и се опитах да се свия на кълбо, когато гредите и металните прътове се посипаха по земята с оглушителния грохот на побеснели камбани.

Настъпи тишина.

Свалих ръце от главата си, ушите ми пищяха. Въздухът беше изпълнен с прах. Срутилото се скеле бе съборило лампата и цялата пещ тънеше в мрак. Задавих се, силна болка прониза счупените ми ребра. С мъка се придвижих до отсрещната стена. Подът бе покрит с останки от скелето и дървени греди. Тръгнах опипом напред, опитвайки се да стигна до най-голямата купчина. В дланите ми се забиха трески от дървото и глинени парчета.

— Роупър! Тери!

Викът ми заглъхна. Една тухла се изтърколи и падна в мрака, металните части на скелето издрънчаха дисхармонично като камбанки на вятъра. Единственото, което чух след това, бе шумът от падащата мазилка. Софи ми бе казала, че разклатеният комин и порутената външна стена на пещта от десетки години се държат само благодарение на скелето.

Сега вече нямаше какво да ги крепи.

Нищо не можех да направя сам, имах нужда от помощ. В мрака едва виждах светлото петно, където се намираше вратата. Тръгнах към нея, като внимателно си проправях път през останките на рухналото скеле. Навън въздухът бе чист и сладък. Небето все още светлееше. Закуцуках към къщата, притиснал с ръка наранените си ребра. Без ключ и без сили да разбия новата ключалка на входната врата, трябваше да вляза през някой прозорец.

Бях на половината път, когато зад гърба си чух тътен.

Обърнах се и видях как пещта се срина. Първо се наклони на едната страна, после рухна. Тръгнах да се отдалечавам, закрил очи, за да се предпазя от надигналия се облак пясък и мазилка. След това отново настъпи тишина.

Над останките от пещта се понесе облак прах, който отдалече приличаше на пушек. Повече от половината от цилиндричната постройка се бе сринала и назъбените й останки стърчаха на фона на нощното небе. Тази част на пещта, където се намираше вратата, беше непокътната. Тръгнах, накуцвайки, натам, закрих носа и устата си с ръкав и надникнах вътре. Вратата бе полублокирана от нападалите тухли.

Този път не си направих труда да викам. Една тухла се изтърколи, изтропа в купчината отломки и това беше всичко. Не се чуваше никакъв звук, нямаше признак на живот.

Пещта зееше пред мен, тъмна и тиха като гроб.

Полицията откри Монк два дни след като пещта се срути. След всичко станало полицията заиздирва избягалия затворник още по-усилено. Но дори и след това не бе краят на историята.

Минаха десет часа преди да изровят Тери и Роупър изпод отломките на пещта. Докато успеят да обезопасят постройката, за да няма ново срутване, всички знаехме, че няма шанс да бъдат извадени живи изпод руините.

Аз не присъствах, но присъстващите полицаи и членове на спасителния екип са стояли мълчаливо, без да издадат и звук. Когато отстранили и последните тухли, намерили тялото на Роупър върху трупа на Тери. Аутопсията показа, че Роупър е загинал почти веднага, в което нямаше нищо странно предвид раните, които вече му бяха нанесени. Тери не бе извадил такъв късмет. Тялото на Роупър го беше предпазило от директния удар на падащите отломки и количеството вдишан прах в белите му дробове показваше, че не е починал веднага. Нямаше начин да се разбере дали е бил в съзнание или не, но беше ясно, че е умрял от задушаване.

Бил е погребан жив.

Моите наранявания бяха болезнени, но не много сериозни — три пукнати ребра, ожулвания и охлузвания. За втори път в рамките на двайсет и четири часа се озовах в болницата, въпреки че този път бях настанен в отделна стая, а не зад завеса. Целта беше журналистите да не могат да стигнат до мен.

— Този път се разрови много надълбоко — каза ми Нейсмит. — И много хора ще трябва да платят скъпо и прескъпо за това.