Саймон Бекетт - Гробовни тайни

— Намерил го е убит край пътя — отговорих аз, оглеждайки смазания труп.

Значи все пак Уейнрайт не беше говорил несвързано. Откриването на язовеца обясняваше както реакцията на кучето, така и факта, че на това място почвата беше по-рохкава. Находката ни бе накарала да преустановим копаенето.

Точно както Тери се беше надявал.

Никой от нас не си бе задал въпроса защо животно, което предпочита сухи песъчливи места, би си изкопало дупка в подгизналия от вода торф. Неуспешният опит за бягство на Монк беше отвлякъл вниманието ни, но имаше и други следи, на които не бяхме обърнали внимание. В плиткия гроб на Тина Уилямс също бяха открити животински кости. Бяха от заек, а не от язовец, и съвсем оглозгани от хищниците, но самото съвпадение би трябвало да изостри вниманието ни. Твърде показателна беше и миризмата от разлагащите се меки тъкани: макар и слаба, тя все пак бе по-силна, отколкото можеше да се очаква при торфена почва.

Въпреки всичко най-показателна бе счупената кост, която Уейнрайт беше открил. Тя бе раздробена, също като костите на Тина Уилямс. Нито едно животно, умряло в леговището си, не би имало подобни наранявания. Такива се могат да бъдат причинени само умишлено или вследствие на инцидент. Като падане от високо например.

Или удар от кола.

Нямаше как да разберем кога точно Уейнрайт се бе досетил. Възможно е да го е знаел от години и да си е мълчал, за да не навреди на репутацията си. Но от друга страна, страдащите от деменция живеят повече в миналото, отколкото в настоящето. Може би този факт е стоял дълбоко скрит в подсъзнанието му, докато един погрешен синапс в мозъка не го бе извадил на повърхността.

Но аз самият трябваше да се досетя за това и някъде в подсъзнанието си се бях досетил. Дори тогава, когато издирването достигна неочакваната си брутална развръзка, усетих познатия гъдел, който ми подсказваше, че пропускам нещо важно.

Тогава обаче не му обърнах внимание. Бях толкова сигурен в себе си, толкова уверен в способностите си, че и през ум не ми мина да подложа на съмнение заключенията си. Бях видял само очевидното, нехайно изхвърлих случая „Монк“ от ума си и продължих живота си. Цели десет години не се бях сетил за него.

До този момент.

Открихме труповете на Зоуи и Линдзи Бенет погребани малко по-дълбоко от тялото на язовеца. Дали от някаква сантименталност, или просто защото така му е било по-удобно, Тери бе погребал сестрите в един и същи гроб. Поради натиска, който пръстта бе упражнявала върху телата в продължение на десет години, крайниците бяха изкривени и двете сестри като че ли се бяха прегърнали. Торфът отново бе проявил своите магически свойства. Двата трупа бяха почти напълно запазени, кожата и мускулите не бяха засегнати от разложение, косата все още бе плътно прилепнала по черепите.

За разлика от трупа на Тина Уилямс тук не се забелязваха никакви травми.

— Чудно защо не е им е причинил никакви наранявания? — попита Лукас, гледайки покритите с торф, но иначе съвсем запазени трупове. — Дали не е от уважение към тях?

Много се съмнявах. Тери бе тъпкал трупа на Тина Уилям не от презрение към нея, а към самия себе си.

Просто му беше отнело много време, преди да разбере в какво се е превърнал.

Полицията откри дневника на Зоуи Бенет в колата му. Според това, което Нейсмит ми каза, в него не е имало нещо кой знае колко уличаващо, освен името му. От дневника ставаше ясно, че седемнайсетгодишното момиче не е било толкова „отворено“, на колкото се е правило, и е било е силно впечатлено от това, че има за любовник полицай. Тери сигурно би бил поласкан от някои неща, които бе написала за него.

Може би затова не го беше унищожил.

— Това, което прави Симс, не е правилно — сподели с мен Лукас, когато оставихме криминалистите да довършат работата си и се отправихме към колите. — Радвам се, че скоро ще се пенсионирам. Трябва да признае заслугите ти, а не да се отнася към теб така, сякаш си направил нещо нередно.

— Няма значение — отвърнах аз.

Лукас ме погледна косо, но не каза нищо. Тъй като нямаше нито един жив свидетел, който да потвърди версията ми за случилото се, Симс правеше всичко възможно да дискредитира ролята ми в събитията. Не само, че кариерата му се дължеше на несправедливото обвинение, с което бе вкарал Монк в затвора, но сега се оказа, че истинският убиец е бил детективът, който той бе назначил за свой заместник и му бе поверил да води издирването. Журналистите бяха жадни за кръв и може би за първи път през живота си Симс не изпитваше никакво желание да застане пред телевизионните камери. Не ме бе обвинил в прав текст, но ясно бе показал, че присъствието ми е нежелателно. Бях напълно изключен от разследването и появата ми тази сутрин на тресавището се дължеше само на доброто отношение на Нейсмит.