Саймон Бекетт - Опасни пътища

Беше съвсем очевидно, че Анна и Марти са влюбени, и когато реших да сложа край на връзката им, знаех, че ще ми трябва помощ. Нямах нито уменията, нито опита, които щяха да са ми нужни, за да се заема сам с такава задача.

За щастие познавах човек, който беше далеч по-подходящ за целта.

Когато му се обадих, Зепо не си спомни за мен и това никак не беше учудващо. Бяхме се срещали, но само два пъти, а аз не съм човек, който оставя трайни впечатления у околните. Със Зепо обаче беше тъкмо обратното.

Валеше и Лондон беше мрачен, когато затворих галерията и подкарах към ресторанта в Уест Енд, където се бяхме уговорили да се срещнем. Той закъсняваше и отпращах келнера на два пъти, преди най-сетне да пристигне. Махнах му и той тръгна към мен, очевидно без да си дава сметка за погледите, които му отправяха останалите посетители. Но все пак вървеше малко прекалено бавно и малко прекалено нехайно, така че явно осъзнаваше, че го гледат.

Поздрави ме достатъчно сърдечно, но не се извини за закъснението си. Реших да не споменавам за това.

— Доста си почернял — рекох. — Да не би да си бил на почивка?

— Току-що се върнах от Италия. — Очите му обиколиха помещението, докато ми отговаряше. Проверява публиката, помислих си.

— По работа или за удоволствие?

— По малко и от двете. Бях на снимки, но успях да покарам и ски. — Ухили се. — И на теб май ти е необходимо. Не съм ли прав?

— Значи да разбирам, че кариерата ти на модел върви добре?

— Стига за наема. А е и по-добре, отколкото да си изкарваш прехраната с пот. Как върви бизнесът с произведения на изкуството?

— О, трудно, както винаги.

Появи се келнерът и му подаде меню. Поръчах вино, което смятах, че ще е достатъчно скъпо, за да го впечатли.

— Е? Спомена, че имаш делово предложение? — подхвана Зепо, след като келнерът се отдалечи.

Бях се надявал да не ми се наложи веднага да му казвам.

— Защо не го обсъдим, докато вечеряме? Няма причини да бързаме, нали?

Той сви рамене.

— Просто съм любопитен да разбера за какво става дума, това е всичко.

Отворих менюто.

— Тогава поне първо да поръчаме.

— Предпочитам да ми кажеш сега, ако нямаш нищо против. Освободи ме от напрежението. — Усмихна ми се доста категорично. Отново затворих менюто неохотно.

— Както желаеш. — Разтакавах се цяла минута да пренареждам приборите си. — Ами работата е там, че… ъъ, искам да се възползвам от услугите ти, да те наема. — От изражението на лицето му разбрах, че си беше направил невярно заключение. — Става дума за едно момиче — побързах да добавя.

— Момиче? — Изглежда, неудобството ми го забавляваше.

— Да. — Нещо започна да дразни гърлото ми и аз се изкашлях, за да го прочистя. — Моята помощничка. В галерията. Ами, ъъ… всъщност ситуацията е доста сложна. — Отново прочистих гърлото си, като си давах сметка, че Зепо ме гледаше с леко снизходителна усмивка. Не беше лесно да го кажа, но продължих: — Искам да я прелъстиш.

Беше очаквал всичко друго, но не и това. Веселостта му се изпари.

— Искаш какво?

— Искам да я прелъстиш. — Усетих, че лицето ми пламва. Макар от онова, което ми беше известно за Зепо, да знаех, че нямам причини да се притеснявам.

Той тъкмо се готвеше да отвърне нещо, когато келнерът отново се появи. Опитах виното и обявих, че е добро, без да съм го вкусил. Зепо изчака келнерът да се отдалечи, после се приведе напред.

— Това шега ли е? Да не би някой да те е подучил да го направиш?

— О, не — поклатих енергично глава, за да го убедя. — Не, не е шега.

Той се втренчи в мен.

— Хайде да изясним този въпрос. Това ли е „деловото предложение“, за което ми спомена? Искаш да ме наемеш, за да спя с някого?

Огледах се, за да се уверя, че никой не можеше да ни чуе.

— Ъъ… да, точно така.

— Исусе!

— Ще платя добре.

— Колко добре? — Споменах цифрата. Той изглеждаше учуден. — Ще дадеш всичките тези пари само за да легна с това момиче? — Кимнах. — Защо?

Опитах се да свия нехайно рамене.

— Да речем, че не одобрявам настоящия й приятел.

— И това е всичко?

— Ами… да.

Той се изсмя шокирано.

— Не мога да го повярвам. Почти не те познавам , а сега ти съвсем спокойно ме молиш да спя с някоя си само защото не харесваш онзи, с когото излиза?

— Съзнавам, че молбата ми е необичайна. Точно затова и предлагам такава голяма сума.

— Това е… — Той поклати глава мълчаливо. — Защо изобщо ти пука с кого излиза?