Саймон Бекетт - Гробовни тайни

Едно. Две. Осем.

Числата на разложението. Това е съотношението, в което всички организми, големи и малки, се разлагат. Във въздуха, във водата и в почвата. При идентични климатични условия потопеният във вода труп се разлага два пъти по-бавно от този, оставен на открито. Ако е заровен, му е необходимо осем пъти повече време. Едно, две, осем . Формулата е съвсем проста и винаги се оказва вярна.

Колкото по-дълбоко е заровено нещо, толкова по-дълго остава непокътнато.

Като погребете трупа, вие не позволявате на хранещите се с мърша насекоми да достигнат до него. Микроорганизмите, които унищожават меките тъкани, не могат да съществуват без наличието на въздух, а изолираната хладна и тъмна среда още повече забавя разграждането. Процес, на който при други обстоятелства са му необходими няколко дни или седмици, при тези условия може да продължи с месеци. Дори с години.

А понякога и по-дълго.

Оставено без светлина, въздух и топлина, мъртвото тяло може да се съхрани за неопределено дълъг период. Сгушено в студената земя, то изпада в състояние на пълен застой и смяната на сезоните на повърхността не оказва никакво влияние върху него.

Но и тук, както навсякъде другаде, съществуват причинно-следствени връзки. Както в природата нищо не изчезва напълно, така и нищо не може да остане напълно невидимо. Независимо колко дълбоко са погребани, мъртвите винаги успяват да дадат знак за присъствието си. Едно. Две. Осем .

Нищо не остава скрито завинаги.

— За кого да предам?

Полицайката беше ледена, във всеки смисъл на думата. Бузите й бяха зачервени и изпръхнали, а по издутото й жълто яке се виждаха мокри капчици от мъглата, която спусналият се ниско над земята облак беше донесъл със себе си. Изгледа ме с едва прикрита неприязън, сякаш аз бях виновен за лошото време и за това, че е принудена да стои на открито насред тресавището.

— Доктор Дейвид Хънтър. Главен инспектор Симс ме очаква.

Тя погледна с явно нежелание папката си й приближи радиостанцията до устата си.

— Тук един човек иска да се срещне с главния инспектор. Казва, че е от съдебномедицинския екип. Господин Дейвид Хънтър.

— Доктор Хънтър — поправих я аз.

Погледът, който ми отправи, показваше, че й е абсолютно все едно. От радиостанцията се чу изпращяване и някакъв глас каза нещо неразбираемо. Каквото и да беше, то въобще не подобри настроението й. Жената ме изгледа кисело още веднъж, отдръпна се встрани и ми направи знак да мина.

— Все направо и паркирайте при останалите коли — заяви тя доста грубо.

— И аз ви благодаря — измърморих аз и подкарах нататък.

Светът зад стъклото на колата бе скрит от плътната завеса на мъглата. От време на време мъглата се разсейваше на места и тогава пред очите ми се появяваше мрачният мокър пейзаж на тресавището. След това бялата пелена отново се спускаше и обгръщаше колата. Малко по-нататък, на едно сравнително равно място, имаше импровизиран паркинг за полицейските коли. Един полицай ми направи знак да спра там и ситроенът заподскача и се заклати по неравната земя, докато търсех подходящо място за паркиране.

Изгасих мотора и се протегнах. Пътуването беше доста дълго, а и бях карал без почивка. Нетърпението и любопитството бяха надделели над желанието ми да спра някъде по пътя. Симс не ми съобщи много подробности, когато се обади по телефона, каза само, че са открили гроб в Дартмур и иска да присъствам на разкопаването му. В това нямаше нищо необичайно — поне пет-шест пъти в годината ме викаха да присъствам на подобни процедури. Но през последните дванайсет месеца думите „убийство“ и „Дартмур“ бяха станали синоними с името на един-единствен човек.

Джером Монк.

Монк беше сериен убиец и изнасилвач, който бе признал, че е убил четири млади жени. Три от тях бяха почти деца, а телата им така и не бяха открити. Ако се окажеше, че това е гробът на една от тях, то твърде вероятно бе и останалите гробове да се намират наблизо. Това щеше да е една от най-мащабните операции по откриване и идентифициране на трупове, проведена през последните десет години.

А аз определено исках да участвам в нея.

— Всички през цялото време мислеха, че е погребал жертвите си някъде там — споделих със съпругата си Кара в кухнята през онази сутрин, докато забързано се подготвях да замина.