Саймон Бекетт - Гробовни тайни

Наведох се, за да огледам студената тъмна почва.

— Торфът ще направи нещата доста интересни.

Уейнрайт кимна предпазливо, но не каза нищо. Като археолог, той по-добре от мен познаваше проблемите, свързани с гробовете, изкопани в торф.

— Най-вероятно дъждът е отмил горния слой почва, покриваща ръката, а животните са свършили останалото — продължи Симс. — И след това хората, излезли на разходка, видели ръката да стърчи от земята. За съжаление в началото не разбрали какво точно са открили и са изкопали част от пръстта наоколо.

— Бог да ни пази от аматьори — обади се Уейнрайт.

Може би беше чисто съвпадение, но в този момент погледът му бе насочен към мен.

Коленичих върху една от металните плочи и огледах ръката. Тя се подаваше до костите на китката. По-голямата част от меката тъкан беше изгризана, а първите два пръста, които вероятно са се намирали най-отгоре, въобще липсваха. В това нямаше нищо необичайно — големите мършояди като лисиците, а дори и по-едрите птици като гарваните и чайките, спокойно може да са ги отнесли.

Но вниманието ми беше провлечено от това, че под следите от зъби, оставени по костите, отчупените повърхности на фалангите изглеждаха съвсем гладки.

— Възможно ли е някой от хората, открили ръка, да я е настъпил? Или да е била увредена, докато са копали? — попитах аз.

— Твърдят, че не са я докосвали — заяви Симс абсолютно безизразно. — Защо питате?

— Вероятно не е важно. Просто пръстите са счупени. Направо са прекършени, а това не би могло да направи нито едно животно.

— Да, и аз забелязах — каза провлечено Уейнрайт.

— Смятате ли, че това е важно? — попита Симс.

Уейнрайт не ми даде никаква възможност да отговоря.

— Прекалено рано е да се твърди каквото и да било. Освен ако доктор Хънтър няма някаква теория…

Нямаше да се оставя да ме въвлекат в слепи предположения.

— Все още не. Открихте ли нещо друго?

Вероятно криминалистите вече бяха претърсили внимателно вътрешността на палатката.

— Нищо важно засега. Намерихме на повърхността две малки костици, за които предполагаме, че са от заек. Със сигурност не са човешки, но може и вие да им хвърлите един поглед — каза Симс и погледна часовника си. — А сега, ако няма нищо друго, тръгвам за пресконференцията. Професор Уейнрайт ще ни информира за всичко, което искате да знаете. Ще работите под прякото му ръководство.

През цялото време Уейнрайт ме наблюдаваше с лек интерес. Патологът носеше цялата отговорност за тленните останки, но като съдебномедицински археолог Уейнрайт бе изцяло отговорен за изкопаването на трупа. Нямах никакъв проблем с това, поне на теория. Въпреки това бях чувал за много случаи, когато трупът е бил увреден по време на изравянето поради неопитност или твърде голям ентусиазъм от страна на археолога. Работата ми значително щеше да се усложни, ако например черепът беше разбит на парчета с кирка или лопата.

Освен това нямах намерение да позволя да ме третират като помощник на Уейнрайт.

— Нямам нищо против, що се отнася до изваждането на трупа от земята — отвърнах аз. — Очаквам да се консултирате с мен по всички въпроси, които се отнасят до самите останки.

В палатката настъпи пълна тишина. Симс ме погледна хладно.

— Двамата с Ленард се познаваме много отдавна, доктор Хънтър. Работили сме заедно по много разследвания и трябва да отбележа, че работата ни винаги е била успешна.

— Не исках да…

— Бяхте ми препоръчан като добър специалист, но ми трябват хора, които умеят да работят в екип. Лично съм заинтересуван от това разследване и няма да толерирам никакви конфликти от страна на когото и да било. Ясен ли съм?

Усещах погледа на Уейнрайт върху себе си, бях сигурен, че той бе причината Симс да ми говори по този начин. Вътрешно започнах да настръхвам, но бях работил с доста главни инспектори с тежък характер и знаех, че не трябва да споря. И аз като него се постарах лицето ми да остане безизразно.

— Да, разбира се.

— Добре. Сигурен съм, че не е необходимо да ви напомням колко важно е това разследване. Джером Монк вече е зад решетките, но що се отнася до мен, не считам, че работата ми е приключила, докато не открия труповете на жертвите и не ги предам на семействата им. Трябва да разбера дали това е един от тях — Симс задържа малко по-дълго погледа си върху мен, сякаш искаше да се увери, че съм го разбрал правилно. — А сега, господа, ако няма друго, ще ви оставя да работите — заключи той и излезе от палатката.