Саймон Бекетт - Гробовни тайни

Особено ако става въпрос за една от жертвите на Монк, убита миналата година , казах си аз, но още не бях готов да изразя гласно мнението си.

— Но това вероятно може да се обясни с факта, че трупът е погребан много близко до повърхността на земята.

Дори и в торфената почва, близостта до въздуха позволяваше на аеробните бактерии да разградят меките тъкани, макар и по-бавно от обикновено.

Уейнрайт кимна в знак на съгласие.

— А какво ще кажеш за травмите?

— Прекалено рано е да се определи дали са били нанесени преди или след настъпването на смъртта, но във всеки случай жената е била пребита. Вероятно е използван някакъв тъп предмет. Не мога да си представя как човек с голи ръце би могъл да счупи костите й по този начин.

— Дори и този човек да е Джером Монк? — усмихна се той изпод маската при вида на неудобството ми. — Хайде, Дейвид, признай го. Май наистина сме попаднали на една от жертвите му.

— Ще получа по-пълна представа, след като трупът бъде почистен, така че да мога да огледам скелета.

— Действаш предпазливо и това ми харесва. Но жената тук е точно на възрастта на жертвите му, личи си по дрехите й. Нито една жена над двайсет години не би облякла толкова къса пола.

— Не мисля, че…

— Знам, знам, не е политически коректно да говоря така — засмя се той. — Но освен ако това тук не е шиле или овен, който се прави на агне, със сигурност можем да твърдим, че трупът е на момиче или млада жена, която е била пребита жестоко и погребана в задния двор на Монк. Нали знаеш поговорката, ако прилича на риба и мирише на риба…

Държанието му ме дразнеше, но в крайна сметка Уейнрайт само изразяваше гласно онова, което си мислех и аз.

— Възможно е — признах аз.

— Чудесен отговор! И аз бих казал, че е възможно, но да не избързваме. Сега остава само да отговорим на въпроса коя от злощастните възлюбени на Монк е тя. Дали е някоя от сестрите Бенет, или Тина Уилямс?

— Вероятно ще може да се установи по дрехите.

— Така е, но това е повече по твоята специалност, отколкото по моята. Предполагам, че вече имаш някакви догадки? — засмя се отново той. — Не се притеснявай, не даваш показания пред съда. Направи ми това удоволствие.

Трудно можех да му откажа.

— На този етап наистина всичко е само догадки, но…

— Продължавай.

— Ами и двете сестри Бенет са били доста високи.

Знаех това от бързата справка, която направих, след като Симс ми се обади по телефона. Зоуи и Линдзи бяха високи и слаби, имаха фигури на модели.

— Което и да е това момиче, то е доста по-ниско — продължих аз. — При тази свита поза е трудно да се определи точната височина, но дължината на бедрената кост може да ни даде доста добра представа. Така че момичето не може да е по-високо от 158–160 сантиметра.

Дори след като се почисти от меките тъкани, което в нашия случай още не беше факт, дължината на бедрената кост е само приблизителен белег, по който може да се определи височината на човека. Аз обаче вече имах поглед за тези неща и въпреки че трупът бе в свито положение и изцапан с кал, можех с голяма доза сигурност да твърдя, че не е достатъчно висок, за да бъде на някоя от близначките Бенет.

Уейнрайт се намръщи и впери поглед в горната част на крака.

— По дяволите! Трябваше сам да го забележа…

— Това е само предположение. А както и ти отбеляза по-рано, това е повече по моята специалност, отколкото по твоята.

Той ме погледна, веселието беше изчезнало от погледа му. След това присви очи и гръмко са разсмя.

— Точно така, напълно си прав. Бях забравил, че Тина Уилямс е по-ниска от останалите две момичета. Което означава, че най-вероятно това е тя.

При тези думи той плесна с ръце и продължи:

— Както и да е, давай да караме подред. Първо трябва да я изровим.

Той взе лопатката в ръце и отново се залови за работа. Имах странното усещане, че аз бях започнал разговора, в който изказах толкова много предположения.

След това не говорихме много, но работата напредваше бързо. Прекъснахме само когато пристигна един криминалист и започна да пресява торфената почва, извадена от гроба. Не откри нищо друго, освен още няколко кости от заек.

Когато най-после подготвихме тялото за изваждане, навън се бе спуснал пълен мрак. Мръсният труп лежеше на дъното на калната яма и представляваше покъртителна гледка. Симс се бе върнал заедно с патолога, доктор Пири.

Пири имаше доста странен вид. Беше не по-висок от метър и петдесет и снежнобелият му гащеризон изглеждаше прекалено голям за дребната му фигура. Лицето, което ме погледна изпод качулката, имаше изключително фина, почти детска костна структура, но кожата му бе набръчкана, а погледът зад златните рамки на очилата бе на възрастен и мъдър човек.