Саймон Бекетт - Гробовни тайни

— Добър вечер, господа. Напредвате ли с работата? — попита той с тънък, язвителен глас, приближавайки се към гроба.

Край Уейнрайт патологът изглеждаше още по-дребен, като кученце чихуахуа, застанало до доберман. Но едва ли някой би се усъмнил в самочувствието и професионализма, които той излъчваше.

Уейнрайт се дръпна назад, за да му направи място. Стори ми се, че го направи с огромно нежелание.

— Почти свършихме. Точно щях да отстъпя място на криминалистите за финалните приготовления.

— Добре — сви устни патологът и клекна до плиткия гроб. — О, да, много хубаво…

Не бях сигурен дали говори за начина на изкопаване на трупа или за самите останки. Патолозите имат славата на странни хора и очевидно Пири не бе изключение.

— Жертвата е жена, вероятно около двайсетгодишна, ако се съди по дрехите й.

Уейнрайт се дръпна встрани от гроба и свали маската от лицето си, после присви доволно устни.

— Доктор Хънтър смята, че може да е травестит, но според мен тази идея не заслужава внимание.

Погледнах го удивено. Симс изсумтя пренебрежително.

— Точно така.

— Сами можете да видите нанесените травми — продължи Уейнрайт съвсем делово. — Вероятно са били причинени от удар с тъп предмет или от невероятно силен човек.

— Не е ли малко рано за такива заключения? — попита Пири, все още клекнал до гроба.

— Да, разбира се. Това ще се изясни по време на аутопсията — побърза да се поправи Уейнрайт. — Що се отнася до това, колко дълго е престоял трупът в земята, ако трябва да отговоря веднага, бих казал не повече от една година.

— Сигурен ли си? — попита остро Симс.

Уейнрайт разтвори ръце.

— На този етап това е само предположение, но имайки предвид състоянието на торфа и степента на разложение, съм почти сигурен.

Вперих поглед в него, докато Симс кимаше със задоволство.

— Напълно съвпада с времето, когато Монк е убил жертвите си.

— Бих казал, че можем да бъдем почти напълно сигурни в това. И тук ще си позволя да направя още едно предположение и да кажа, че това момиче най-вероятно е Тина Уилямс. Бедрената кост е прекалено къса, за да е на някоя от сестрите Бенет, които са били високи момичета. А ако не ме лъже паметта, Тина е била висока 168–170 см, нали така? Значи всичко съвпада. А нанесените травми определено сочат към Монк, като знаем какво причини той на Анджела Картър.

Карсън. Анджела Карсън, не Картър , помислих си аз, но бях прекалено ядосан, за да го кажа на глас.

Пири вдигна поглед, докато стоеше все така клекнал до гроба.

— Това надали е достатъчно, за да я идентифицираме.

Уейнрайт пренебрежително сви рамене.

— Това предположение се основава на професионалния ми опит. Смятам, че поне си заслужава в началото да изключите възможността трупът да е на една от сестрите Бенет. Ще е добре да го идентифицираме колкото е възможно по-скоро…

Той вдигна вежди и се обърна съм Симс. Полицаят изглеждаше доста въодушевен и се плесна с ръка по бедрото.

— Съгласен съм. Доктор Пери, след колко време ще можете да потвърдите, че трупът е на Тина Уилямс?

— Зависи в какво състояние са останките, а това ще се разбере, след като ги почистим — отвърна дребният патолог и вдигна поглед към мен. — Ще свършим по-бързо, ако работим заедно с доктор Хънтър. Освен това скелетните травми са повече по неговата специалност.

Говореше странно напевно, така че всички изречения звучаха като въпроси. Едва успях да кимна, все още бях поразен от постъпката на Уейнрайт.

— Направете всичко необходимо. — Симс сякаш не го слушаше вече. — Колкото по-рано съобщим чий труп сме открили, толкава по-добре. И ако Монк е погребал една от жертвите си тук, то с чиста съвест можем да предположим, че и останалите не са далече. Благодаря ти, Ленард, чудесно свършена работа. Предай специални поздрави на Джийн. Ако сте свободни този уикенд, защо не дойдете в неделя на обяд?

— С удоволствие — прие поканата Уейнрайт.

В този момент Симс като че ли се сети за мен.

— Имате ли да добавите още нещо, доктор Хънтър?

Вперих поглед в Уейнрайт. На лицето му грееше любопитна усмивка, но в погледа му се четеше хищническо задоволство. Добре, щом така искаш .

— Не — отвърнах аз.

— Тогава ще ви оставя — заяви Симс. — Утре започваме рано сутринта.

Все още бях бесен, когато по-късно същата вечер пристигнах в мотела, където ми бяха запазили стая. Беше на няколко мили от Черната скала, в едно село, наречено Олдуич, за което ми казаха, че се намира на по-малко от двайсет минути път с кола. Или преценката е била твърде оптимистична, или бях объркал пътя, защото минаха повече от четиридесет и пет минути, преди да съзра в далечината проблясващите светлинки.