Саймон Бекетт - Гробовни тайни

— Виждам, че си решил да не поръчваш пушена сьомга и гъши дроб — отбеляза тя след малко.

— Изненадите правят живота интересен — заявих аз, докато се мъчех да набуча на вилицата си един разпадащ се морков. — Ти откъде си? Нямаш акцента на местните.

— От Бристол съм, сега живея в Лондон. Преди идвах тук по време на ваканциите, затова познавам Дартмур доста добре. Харесват ми откритите пространства. Бих искала един ден да се преместя да живея тук, но работата… Е, знаеш как е. Може да стане някой ден, ако ми омръзне да работя като поведенчески анализатор.

— Аз имам по-друго мнение за Дартмур, но познавам Бристол донякъде. Природата там е много красива. Жена ми е от Бат.

— Така ли?

Усмихнахме се един на друг, границите вече бяха очертани. След като вече бе ясно, че съм женен, можехме да се отпуснем и да не се тревожим, че поведението ни може да бъде изтълкувано неправилно.

Разговорът със Софи беше много приятен, тя бе умна и забавна. Говореше за дома си и за плановете си, а аз й разказах за Кара и Алис. Разговаряхме и за работа, макар че избягвахме да споменаваме настоящото разследване. То все още течеше и никой от нас не искаше да каже прекалено много пред човек, когато практически не познаваше.

Но когато вдигнах поглед и видях, че Тери и Роупър приближават към нас, разбрах, че всичко ще се промени. Тери доста се изненада, щом ни видя да седим на една и съща маса. Изражението на лицето му стана предпазливо.

— Не знаех, че се познавате — заяви той.

Роупър спря на крачка зад него. Тук, в затвореното помещение, миризмата на афтършейва му се усещаше още по-силно.

Софи се усмихна на Тери, но ми се стори, че в усмивката й имаше известно напрежение.

— Вече се познаваме. Дейвид точно ми разказваше за работата си. Звучи много интересно.

— Така е — отвърна Тери рязко.

— Искате ли да седнете при нас? — предложих аз; чувствах се неудобно от създалата се атмосфера.

— Не, не искаме да ви прекъсваме. Дойдох само да ти съобщя новината — каза той, след което се обърна и нареди на Роупър през рамо: — Донеси бирите, Боб.

Роупър примигна, но не показа, че му е неприятно да го командват така. Той се отправи към бара, оставяйки след себе си остра миризма на афтършейв.

— Каква е новината? — попитах аз.

Тери се обърна към мен, все едно че Софи не съществуваше:

— Тази сутрин нали ти казах, че трябва да отида някъде? Бях в затвора в Дартмур, за да се видя с Джером Монк.

Това обясняваше защо се бе държал толкова потайно.

Софи подскочи още преди да успея да задам какъвто и да било въпрос.

— Отишъл си да го разпитваш ? Защо никой не ми съобщи за това?

— Питай Симс — сряза я Тери. — И без това нищо нямаше да се промени. Искахме да го изненадаме с новината, че сме открили гроба, и да видим дали няма да ни каже кой е погребан в него, но адвокатът му не му позволи да говори. Нищо не можахме да изтръгнем от него, дори не отрече, което, ако ме питате мен, си е истинско признание.

— Сигурна съм, че съдът ще приеме на доверие мнението ти! — Софи все още беше бясна. — Не мога да повярвам, че сте го разпитвали без първо да се консултирате с мен. Защо ви трябваше специалист по поведенчески анализ, след като не го използвате? Ама че глупаво!

Постарах се да не реагирам. Очевидно тактичността не беше най-силната страна на характера й. Тери смръщи вежди.

— Сигурен съм, че на главният инспектор много ще се зарадва, като разбере, че според теб се е държал глупаво.

— Каза, че имаш някаква новина? — намесих се аз, за да предотвратя скандала.

Тери хвърли още един яден поглед към Софи и след това се обърна към мен:

— Монк се съгласи да ни сътрудничи.

— Как ще сътрудничи?

— Ще ни покаже къде са погребани и другите момичета — кача Тери така, сякаш и на него самия не му се вярваше.

Затворническият микробус подскачаше по тесния път. Полицейските коли и мотори го обграждаха отстрани и отзад, сините им светлини проблясваха. Процесията мина покрай затревените останки на старото водно колело, където някога са се намирали калаените мини, за които Уейнрайт ми разказа, и спря на едно голо пространство. Там бе кацнал хеликоптер, чийто двигател все още работеше. Вратите на полицейските коли се отвориха и оттам един по един се измъкнаха полицаите. Оръжията им блестяха, мокри от ситния утринен дъждец. В същия момент се отвори и предната врата на затворническия микробус. Охраната излезе от него и се отправи към задната му част. Униформените тела пречеха да се види какво точно става, но след малко вратите на микробуса се отвориха.