Саймон Бекетт - Гробовни тайни

— Нанесените травми съпоставими ли са с тези на Анджела Карсън?

Едва тази сутрин бях получил копие от предварителния доклад от аутопсията и все още не го бях прочел. Монк не беше поел отговорност за последната жертва, но ужасяващите травми по нейното тяло много напомняха на тези по тялото на глухонямата млада жена.

— За съжаление меките тъкани бяха прекалено разложени и не може да се прецени дали е имало сексуално насилие. Надявах се, че торфът ги е запазил достатъчно добре, но физическите травми и плиткият гроб не са позволили това. Жалко — подсмръкна той. — По тялото на Карсън също бяха открити множество наранявания, предимно в областта на главата, но далеч не толкова тежки като тези. Но доколкото разбирам, Монк е бил заловен от полицията на местопрестъплението и това може би обяснява защо травмите са така… изявени.

Наистина бяха такива. На фона на матовата сребриста повърхност на масата за аутопсии трудно можеше да се познае, че неизвестното момиче някога е било човешко същество. Предната част на черепа бе разбита и хлътнала навътре като изпуснато яйце, а останалата част от кожата и меките тъкани на лицето приличаха на пихтия, в която бяха размесени счупените кости от скулите и носната кухина.

— Доколкото знам, психолозите твърдят, че подобно обезобразяване е израз на чувство на вина от страна на убиеца. Така той се отървава от обвиняващия поглед на жертвата. Нали това с общоприетото обяснение?

— Нещо такова — съгласих се аз. — Но Джером Монк не ми прилича на човек, който изпитва угризения на съвестта.

— Така е. В такъв случай той или има ужасен характер, или обезобразява жертвите си за удоволствие — каза доктор Пири и ме погледна над очилата си. — Честно казано, не знам кое от двете е по-лошо.

Нито пък аз. Дори и малка част от употребената сила щеше да причини смъртта на момичето. Което и да бе то, не бе просто пребито до смърт, а направо смазано.

Предполагах, че патологът ще ме остави да работя с помощника в моргата, но той остана и ми помогна в изключително неприятната работа по почистването на останките. Първо отстранихме меките тъкани, а след това разчленихме скелета, за да бъде накиснат в препарат. Тази част от работата ми беше наложителна, но не може да се каже, че я вършех с удоволствие. Особено когато жертвата беше младо момиче, а и аз самият имах дъщеря.

Пири обаче не прояви подобни скрупули.

— Винаги се радвам да науча нещо ново — заяви той, докато внимателно отделяше едно сухожилие от костта. — Предполагам, че в наше време хората като мен не са много.

Трябваше ми малко време, за да осъзная, че се шегува.

В крайна сметка не се оказа никак трудно да потвърдим, че тялото наистина е на Тина Уилямс. Дрехите и бижутата, открити в гроба, напълно съответстваха на онези, които привлекателното деветнайсетгодишно момиче е носело, когато за последен път е било видяно в Оукхамптън, малкото пазарско градче в северната част на Дартмур. Освен това данните от зъболекарския й картон категорично потвърдиха самоличността й. Въпреки че горната и долната челюст бяха строшени, както и предните зъби, имаше достатъчно материал, за да се установи, че е тя. Нанесеният й побой е бил изключително свиреп, но не и методичен. Монк или не е съзнавал, че жертвата може да бъде разпозната по зъбите, или това изобщо не го е интересувало.

Но той най-вероятно не е очаквал, че трупът изобщо ще бъде открит.

Можех да добавя съвсем малко към това, което вече беше известно. Върху тялото на Тина Уилямс са били нанесени жестоки удари с тъп предмет. Повечето от ребрата й и ключицата са били счупени вследствие на бърз удар, нанесен от горе на долу. Същото се отнасяше и за костите на китките и фалангите на пръстите на двете ръце. Въпреки че по лицето имаше фрактури на Лефорт (образуват се, когато силата на удара се разпространи по опорните равнини на черепа), задната част на главата бе напълно незасегната. Това показваше, че вероятно момичето е лежало по гръб върху мека повърхност, когато ударите са били нанесени.

Тя обаче като че ли не бе направила никакъв опит да се защити. Обикновено когато жертвата вдигне ръка, за да се предпази от удара, цялата й сила се поема от лакътната кост и се образува клиновидно счупване, известно като „парираща фрактура“. В този случай както по лакътните, така и по лъчевите кости на двете ръце имаше сложни фрактури, довели до раздробяването им. Това показваше два възможни сценария. Или Тина Уилямс вече е била в безсъзнание по време на побоя, или е била вързана и напълно безпомощна, докато Монк е изпочупил повечето й кости.