Саймон Бекетт - Гробовни тайни

— Не го мислиш наистина — опитах се да я успокоя аз.

— Не бъди толкова сигурен. Не мога да разбера как така изведнъж Монк прояви такова желание да ни помогне! Само не ми казвай, че е проява на гузна съвест.

— Може би възнамерява да обжалва пред съда и смята, че това ще му помогне да получи по-малка присъда.

— Има да излежи поне трийсет и пет години, затова не мисля, че си прави толкова далечни планове.

— Значи, според теб се надява да избяга? — попитах аз.

Не бих се осмелил да го спомена пред Тери, особено като се има предвид напрежението, под което се намираше, да не се случи именно това. Най-рискованата част от прехвърлянето на един затворник е самото пътуване и всички много добре съзнаваха на какво е способен Джером Монк. Въпреки това не знам как разчиташе да избяга, заобиколен от охрана, само на няколко минути от хеликоптера, дори да предприемеше някакъв отчаян опит.

Софи пъхна ръце в джобовете си и се намръщи, обзета от безсилие.

— Не виждам как би могъл да го направи, но щях да се чувствам много по-добре, ако първо ни беше подсказал къде са гробовете. Но не! Той настоява да дойде тук и да ни ги покаже! А Симс му позволява! Толкова е заслепен от възможността да открие останките на сестрите Бенет и да го съобщи на целия свят, че оставя Монк да диктува условията. Целият план е изключително глупав! Но никой не ме чува какво говоря!

Да, ти определено не си мълча , помислих си аз, но бях достатъчно благоразумен да не го кажа на глас.

— Дори ако останалите гробове са тук наблизо, доста трудно ще ги открием без Монк. Не че искам да защитавам Симс, но какъв друг избор има той?

Софи отчаяно вдигна поглед нагоре.

— Да направи това, за което му говоря от два дни! Вече съм набелязала на картата най-вероятните места, където може да се намират гробовете, но без повече информация, работя съвсем на сляпо. Ако Монк ни даде поне идея къде са гробовете на сестрите Бенет, дори само да ни посочи някакъв отличителен белег на местността, бих могла да ги открия и сама!

Погледнах към бруления от вятъра пейзаж: виждаше се само суха папрат, пирен и скали. И така в продължение на мили. Не отговорих нищо, но сигурно съм изглеждал доста скептично настроен. По бузите й избиха две яркочервени петна.

— И ти не вярваш, че мога да го направя.

По дяволите!

— Не, просто… Мястото е много обширно.

— Чувал ли си някога за метода на Уинтроп?

Не бях, но тя така и не ми даде възможността да отговоря.

— Този метод е разработен от американската армия през 70-те години, с цел да се откриват скрити складове за оръжие. Всеки, който иска да скрие нещо или да зарови труп, неволно следва контурите на земната повърхност или използва ориентири като дърво или особена скала. Методът на Уинтроп е начин да се разчете пейзажа и да се открие най-вероятното място, където би могло да е скрито нещо.

— И действа ли? — попитах аз, без да се замисля.

— Колкото и да е странно, действа — отвърна тя язвително. — Разбира се, методът не е безгрешен, но помага при ситуации като тази. Не ме интересува колко добре Монк познава тресавището — изминала е цяла година от убийството на сестрите Бенет. Гробовете вече са покрити с растителност, а и той най-вероятно ги е погребал през нощта. Не виждам как би могъл да си спомни точно къде се намират, дори и да иска. Поне не без известна помощ.

По правило обичам точните науки, а не такива, които са на границата с гадателството, но трябва да призная, че аргументите й бяха доста убедителни. Поне теорията й беше научна. И двамата замълчахме, когато видяхме в далечината конвоя от превозни средства, които идваха към нас.

Монк пристигаше.

След драматичното пристигане на двойника пристигането на истинския убиец беше почти разочароващо. Нямаше светкавици на фотоапарати, нито кортеж от мотоциклетисти, нито хеликоптер. Дойде един микробус без всякакви обозначения, придружен от две полицейски коли. Сякаш настъпи някакво затишие, когато те се отправиха към мястото, където ги очакваха Тери, Роупър и група цивилни полицаи. До тях стоеше и един водач на куче, който едва удържаше на къса каишка немската овчарка. Микробусът и останалите коли спряха доста далече от другите превозни средства. Изгасиха моторите и в настъпилата тишина звукът от отварянето на вратите отекна във влажния въздух. За разлика от полицаите, придружаващи двойника на Монк, нито един от тези не беше въоръжен, тъй като не съществуваше реална опасност затворникът да избяга. Но всички те бяха високи, едри мъже, които веднага поставиха ръце върху палките, закачени на коланите им, и заобиколиха задната врата на микробуса.