Саймон Бекетт - Гробовни тайни

— Колко мелодраматично — изкоментира Софи.

Не отвърнах нищо. В задната част на микробуса се забеляза някакво движение. На светлината се появи нещо светло и кръгло, което се оказа плешивата глава на затворника. Приведена фигура изпълни отвора на вратата и скочи направо на земята, без да използва стъпалото. След това се изправи и тогава за първи път видях Джером Монк.

Въпреки че се намирах на около двайсет метра от него, не можех да сбъркам огромната му тромава фигура. Ръцете му бяха стегнати в белезници пред него и с изненада видях, че краката му са вързани с верига. Това като че ли изобщо не го безпокоеше, приведените рамене изглеждаха достатъчно силни, за да скъсат веригата на белезниците без особено усилие. Горната част на тялото му беше огромна и въпреки това главата му изглеждаше несъразмерно голяма.

— Отвратително животно, нали?

Бях толкова погълнат от ставащото, че не забелязах кога Уейнрайт се е приближил към нас. Съдебномедицинският археолог бе облечен в доста износен, но скъп екип, около врата си бе преметнал ярък шал. Не направи никакво усилие да снижи гласа си и думите му прозвучаха съвсем ясно в настъпилата тишина. Сега вече я втасахме, помислих си аз, като видях как Монк извърна огромната си глава към нас.

Снимките, които бях виждал, не даваха достатъчно добра представа за това, как изглежда. Вдлъбнатината на челото му изглеждаше много по-ужасна, като че ли някой го бе ударил с чук и той по чудо бе оцелял. По лицето му се виждаха следи от множество наранявания, а жълтеникавата коричка върху една от бузите му показваше, че някои от тях са съвсем скорошни. Устните му бяха извити в постоянна полуусмивка, която сякаш показваше, че той много добре съзнава отвращението, което предизвиква в останалите, но не му пука.

Но най-ужасяващо от всичко бяха очите му. Черни и вторачени, те приличаха на безизразните очи на кукла. Потреперих, когато погледът му се спря върху мен, но не бях удостоен с продължително внимание. Безжизненият поглед се отмести към Софи, задържа се за миг, после се насочи към Уейнрайт.

— Какво си ме зяпнал?

Акцентът беше местен, но гласът му силно ме изненада — дрезгав и неочаквано мек. Уейнрайт трябваше да си замълчи, но той не беше свикнал да му говорят по този начин, още повече в присъствието на толкова много хора. Той изсумтя презрително.

— Господи, това нещо можело да говори!

Веригата на Монк издрънча, когато той тромаво направи крачка напред, мократа трева прошумоля в краката му. Повече не успя да пристъпи, защото двама от пазачите го сграбчиха за ръцете. Бяха едри мъже, но до затворника приличаха на джуджета. Видях как мускулите им се изпънаха от усилието да го задържат.

— Хайде, Джером, дръж се прилично — каза единият от тях, по-възрастният, с посивяла коса и набраздено лице.

Убиецът продължи да гледа втренчено Уейнрайт, докато закопчаните му с белезници ръце се полюшваха пред него.

Раменете и горната част на ръцете му бяха огромни, като че ли в якето му бяха пъхнати топки за боулинг. Черните му очи продължаваха да наблюдават Уейнрайт, без да премигват.

— Как ти е името?

Отначало Тери изглеждаше малко стреснат от конфронтацията, но сега пристъпи напред.

— Не е твоя работа как се казва.

— Няма проблем. Щом иска да знае с кого си има работа, с най-голямо удоволствие ще му съобщя.

Уейнрайт се изправи в целия си ръст и впери поглед в затворника — приличаше на застаряващ огромен дог, изправен срещу ротвайлер.

— Аз съм професор Ленард Уейнрайт. Отговарям за изкопаването на труповете на младите жени, които си убил. Искрено те съветвам, ако имаш малко разум в главата, да ни сътрудничиш.

— Господи! — прошепна до мен Софи.

Монк сви устни.

— Професор — каза той подигравателно, сякаш за първи път чуваше думата.

Без всякакво предупреждение погледът му се премести върху мен.

— Кой е този?

Изглежда, Тери не знаеше какво да направи, затова са обадих:

— Аз съм Дейвид Хънтър.

— Хънтър 1 1 От английски език означава ловец. — Б.пр. — повтори Монк. — Трябва да се потрудиш, за да си заслужиш името.

— И ти твоето 2 2 От английски език означава монах. — Б.пр. — отговорих аз, без да се замисля.

Черните очи се впиха в мен, после се чу слаб хъхрещ звук и разбрах, че Монк се смееше.

— Я, какъв си умник.

Едва тогава се обърна и впери поглед в Софи. Останах с впечатлението, че през цялото време вниманието му е било насочено към нея, но Тери не му даде възможност да я попита коя е.