Саймон Бекетт - Опасни пътища

Беше гола, като се изключеха белият сутиен и също такива бикини. Стоеше така, че тежестта й падаше върху единия крак, а другият беше леко свит, докато се протягаше с две ръце назад. За миг остана неподвижна. Поставеното на голата стена огледало отразяваше сцената в рамката си съвършено като картина. После гърдите й внезапно се люшнаха напред, когато сутиенът бе откопчан, и Анна сви рамене и го остави да се плъзне надолу. Пусна го извън полезрението ми, закачи палци в горната част на бикините си и ги смъкна. Гърдите й тежко се полюшнаха, докато пристъпваше, а косата се спускаше върху едното й рамото като тъмен кривак. После се обърна към огледалото. И към мен.

Инстинктивно отстъпих назад. Но коридорът беше тъмен: бях невидим. Отново пристъпих предпазливо напред. Сега отражението на Анна беше право срещу мен. Ръцете й хванаха косата и я привързаха на тила с черна панделка. Главата й леко се наклони; гърдите й се изопнаха и трепнаха. Коремът беше гладък, леко закръглен в основата си и вдлъбнат при продълговатия овален пъп. Отдолу гъстият триъгълник от тъмни къдрици все още беше смачкан от бельото.

Тогава тя се обърна и се пресегна към нещо на пода извън погледа ми; позата ми позволи да видя гърба й под ъгъл. Той блестеше там, където падаше светлината, а гръбнакът приличаше на потънала в сянка бразда. Тя се наведе още повече и главата и раменете й изчезнаха, а задните й части придобиха почти сърцевидна форма. Там, където се събираха с бедрата, се виждаше малък тъмен ромб. Изправи се, обу друг чифт бикини — този път черни, — както и чорапогащник. Дръпна го по краката си и над корема до пъпа, така че долната половина на тялото й вече беше черна, а горната все още бяла и гола.

Изведнъж изчезна от погледа ми, тъй като се отдалечи от огледалото. Усетих прилив на паника. Но образът се върна почти веднага и сега тя държеше черна рокля. Видях със съжаление как тялото й се скрива в нея, наслаждавайки се на един последен поглед към гърдите, преди да изчезнат под роклята. После дръпна ципа на гърба си, вече напълно облечена и скрита.

Останах в коридора, като не желаех да приема, че всичко беше свършило. Едва когато Анна започна да си слага червило, си спомних къде бях и какво правех. Отдалечих се от вратата и слязох долу, треперещ и замаян. На долната площадка се облегнах на студената стена и затворих очи. Веднага се появи образът на голата Анна в огледалото и аз побързах да ги отворя. Изчаках напрежението в гърдите и гърлото ми да се поуталожи и отново започнах да изкачвам стълбите.

— Анна? Ти ли си? — извиках.

— Мистър Ремзи? — Откъм кабинета долетяха припрени шумове. После Анна се появи на прага. Изглеждаше притеснена. — Съжалявам, тъкмо се преобличах. Не очаквах да се върнете.

— Всичко е наред. Извинявай, ако съм те стреснал. Забравих някои документи. — Открих, че не можех да си спомня за какво точно се бях върнал.

— Надявам се, че нямате нещо против да използвам кабинета за преобличане.

— Съвсем не. — Последвах я вътре. Нямаше и следа от онова, на което бях станал свидетел. Полилеят беше включен и хвърляше ярка и остра светлина в стаята. Опитах се да не поглеждам към огледалото. — На някое приятно място ли отиваш?

— С приятеля ми ще се срещнем да хапнем нещо, а после ще ходим на театър. Дават пиеса на Алън Ейкборн.

— О! — Не можех да се въздържа да не мисля за тялото под роклята, скрито от тънкия плат. Дадох си сметка, че си бе свалила сутиена, но не беше сложила друг на негово място. Зачудих се дали пък не носеше сутиен само на работа. В мое присъствие. Мисълта ме разтревожи. — Е, надявам се да прекарате добре.

Тя се усмихна. За първи път я погледнах истински, като се вгледах в чертите й. Тъмните вежди и правия, въздълъг нос. Голямата уста с чувствени устни, както забелязах сега. Завиждах на приятеля й.

— Дано да е така. Билетите струват цяло състояние. — Тя се обърна и вдигна чантата си от пода. Задните й части за миг се очертаха под плата на роклята. Спомних си как се бяха оформили в гладка, бледа сърцевидна форма.

— Харесваш ли Ейкборн? — попитах.

— Не знам. Досега не съм гледала нищо негово. Но Марти — това е приятелят ми — смята, че е гениален. — Тя се усмихна. — Покъртително. Трябваше да се намери един американец, за да ме накара да гледам английски драматург.

— Приятелят ти американец ли е? — Изведнъж си дадох сметка колко малко знаех за нея. До този момент това не ме беше тревожило.

— От Ню Йорк е. Всъщност е роден в Бостън. Тук е в университета. — Преметна чантата си през рамо — знак, че беше готова да тръгва. Но не можех все още да я пусна.