Саймон Бекетт - Гробовни тайни

И заради това Монк го е пребил до смърт.

Тери се бе сетил за причината. Сигурно е бил бесен, когато е разбрал за бягството на Монк, особено като се има предвид, че още е съществувало доказателство за връзката му със Зоуи Бенет.

— Как попадна дневникът при Софи? — попитах аз.

Тери вече изобщо не изглеждаше напрегнат. Изглежда, изпитваше облекчение, че след толкова години най-после можеше да говори за това.

— Любопитната кучка започна да си вре носа в работите ми. Беше минала около година от разследването. Деби ме беше изгонила и аз живеех в апартамент под наем. Със Софи отново се бяхме събрали. Все си мислех, че трябва да се отърва от дневника, но така и не го направих. Глупаво от моя страна — заяви той и поклати глава. — Бях го скрил много добре, но Софи винаги я е бивало да намира скрити неща — каза той с горчивина.

Мина ми през ума, че връзката им съвсем не е била флирт, както твърдеше Софи, но сега не беше моментът да мисля за това.

— Какво знаеше тя?

— Само че съм спал със Зоуи, както ставаше ясно от дневника. Това, което най-много я дразнеше, е, че по същото време имах връзка и с нея. Направо полудя от яд. Не искаше да ми каже какво е направила с дневника. Твърдеше, че е на сигурно място — каза той с гримаса. — Гадната кучка ме изнудваше. Докато Монк беше в затвора и разследването бе прекратено, това нямаше особено значение. Не можеше да разкаже на никого, без да признае, че самата тя е укривала доказателства. Но когато Монк избяга… всичко се промени.

— И тогава те обзе паника и дойде при мен, за да разбереш дали Софи не е споделила нещо с мен.

— Не ме обзе паника . Просто исках да взема проклетия дневник! Много добре познавам Софи. Знаех, че ако реши да се свърже с някой от тогавашния екип, то това със сигурност ще си ти.

Той ревнува! Откъм пода се чу стон. Тери погледна изненадано Роупър, сякаш изобщо беше забравил за него. Полицаят се размърда и се опита да отвори очи.

— Не! — изкрещях аз, когато Тери вдигна металния прът.

Той спря с вдигнатия прът в ръка. По лицето му пробягна нещо като съжаление.

— Наистина щях да те оставя да си тръгнеш, докато не видях колата на Роупър. Но нали разбираш, че сега не мога да го направя? Разбираш го много добре.

Така беше. Не знаех какво да очаквам.

— Ами Софи?

— Какво Софи? Нищо не може да направи без дневника.

— Не съжаляваш ли за всичко, което си й причинил?

— Което аз съм й причинил на нея ? Пресметливата кучка от години превърна живота ми в ад!

— Била е уплашена. И сега е в болницата по твоя вина.

Той впери поглед в мен и за момент забрави Роупър.

— Какво искаш да кажеш?

— Не Монк причини кръвоизлива в мозъка й. Ти си го направил, когато си разбил вратата на къщата й и си влязъл да търсиш дневника.

— Глупости!

— Когато е паднала и си е ударила главата в пода в банята, е получила травма на мозъка от противоположната страна на удара. Напусна сама болницата, преди лекарите да го открият. Искаше да се прибере вкъщи, за да се убеди, че дневникът е на сигурно място. Но дори и тогава не каза на никого. Умираше от страх, но продължаваше да те прикрива!

— Прикривала е себе си! Грижеше се единствено за себе си, винаги е била такава — той насочи металния прът към мен, като го държеше с две ръце. — Да не мислиш, че ще ме накараш да се чувствам виновен заради нея? Няма да стане, тя сама си го изпроси!

— И ако умре, ще е още един инцидент. Също като Зоуи Бенет!

По изражението му разбрах, че съм отишъл твърде далеч. Единственият звук, който се чуваше, беше тъжният вой на вятъра.

— Хайде да приключваме — каза той.

Пристъпи към мен, но се спъна и за малко да падне. Погледнах надолу и видях, че Роупър го бе сграбчил за глезена. Устата му беше разкървавена, предните зъби — счупени до основата, но очите му светеха и бяха пълни с омраза. Спуснах се към тях, но Тери размаха металния прът и не ми позволи да се приближа. Блъснах се в централния комин на пещта и усетих как нещо изскърца и се размести под рамото ми. Тери освободи крака си, стъпи върху главата на Роупър и отново се насочи към мен. Грабнах тухлата, зад която бе скрит резервният ключ на Софи, и я хвърлих по него. Той се наведе, но тя го удари отстрани и се разби в стената зад него.

— Копеле! — изруга той и замахна с пръта към главата ми, все едно държеше бейзболна бухалка.

Успях да вдигна ръка да се предпазя, но прътът се стовари върху гърдите ми и ми изкара въздуха. Усетих как ребрата ми поддадоха и се стоварих на пода. Докато се мъчех да си поема дъх, Тери се надвеси над мен.