Саймон Бекетт - Гробовни тайни

Усмивката му изчезна и на нейно място по лицето му се изписа гняв.

— След това я видях с друг мъж — някакво наперено копеле на двайсет и няколко години, със страхотна кола. Знаеш как става. Скарахме се. Каза ми да излизам с жени на моята възраст. Нарече ме нещастник, каза, че съм бил жалък с моите вечни приказки за Лондон. Нещата излязоха извън контрол. Ударих я и тя направо побесня. Крещеше ми, заплашваше, че ще разкаже всичко и ще ме уволнят, ще ме обвини, че съм я изнасилил. Бяхме в моята кола и се уплаших, че хората може да ни чуят. Исках да я накарам да замълчи, стиснах я за гърлото и… и всичко стана много бързо. В един момент се бореше с мен, а в следващия…

Погледнах Роупър, който лежеше на пода в безсъзнание или мъртъв.

— Господи, Тери…

— Знам! Мислиш ли, че не знам?

Отпусна металния прът, но все още продължаваше да го държи в ръка. Прокара другата ръка през косата си. Изглеждаше съсипан.

— Скрих тялото й в едно помещение, от което имам ключ. Помислих си… помислих си, че ако не предприема нищо, всички ще решат, че е поредната тийнейджърка, която е избягала от дома си. Зоуи все разправяше как ще замине за Лондон.

— Била е само на седемнайсет!

— О, я не започвай! — сряза ме той и старият му избухлив нрав се събуди. — Какво можех да направя? Да отида да се предам? Това нямаше да я върне. Трябваше да мисля за Деби и за децата. Защо да провалям и техния живот?

Усетих, че започва да ми се гади.

— И сестра й ли уби?

— Линдзи откри дневника на Зоуи — отговори той безизразно. — Там беше записан телефонният ми номер, колко пъти сме се срещали, какво сме правили. Тя не каза на никого, защото не искаше да опетни репутацията на Зоуи. Мислеше, че тъй като съм полицай, мога да й помогна да я открие.

Господи! Значи тя бе предала доброволно на Тери единственото нещо, което можеше да докаже, че той е виновен за смъртта на сестра й. И по този начин се бе превърнала в единствения свидетел.

— Не ме гледай така! — изкрещя Тери. — Паникьосах се, това е! Ако дневникът беше излязъл на бял свят, това щеше да е краят! Не можех да допусна да вземат да ме разпитват. А и тя толкова приличаше на Зоуи, като я видех, все едно Зоуи ме обвиняваше.

— А Тина Уилямс? Защо…

Спрях, вече знаех отговора. Още една тийнейджърка, тъмнокоса и красива.

— Било е само за отвличане на вниманието, нали? Точно както използва и Монк. За да си помислят хората, че вилнее сериен убиец, и да забравят за двете сестри.

По лицето на Тери се изписа странно изражение, като че ли се сблъскваше с някаква непозната страна на характера си.

— Нещо такова — сви рамене той.

С коментара си за ужасните наранявания на Тина Уилям Пири е бил по-близо до истината, отколкото предполагахме. Тогава той каза, че убийците понякога обезобразяват лицата на жертвите си от чувство за вина, но Тери бе стигнал още по-далече. Беше тъпкал като обезумял тялото и главата й с крака, тласкан от омраза към самия себе си.

Нищо чудно, че след това целият му живот се бе разпаднал.

— Кажи ми поне къде са гробовете на Зоуи и Линдзи — настоях аз. — Някъде близо до Тина Уилямс ли ги погреба?

В усмивката на Тери имаше нещо налудничаво.

— Ти май никога не се отказваш. Забрави. Пропусна шанса си преди десет години.

В главата ми нахлуха сцени от миналото, които сега придобиха съвсем ново значение. През нощта яркожълтото мицубиши на Тери е изглаждало бяло, затова така се виждаше на охранителните камери. Също като колата, забелязана, когато Линдзи Бенет и Тина Уилямс са изчезнали. Сега можех да си обясня поведението на Тери по време на издирването, раздразнителността и липсата му на самоконтрол.

— Не можа ли да измислиш някое по-интересно име от инспектор Джонс? — попитах аз. — Имам предвид, когато Дарън Уокър те е заварил при караваната на Монк.

— Другото, което ми дойде на ум, беше Смит — каза Тери, вече по-спокойно и по-хладно. — Монк беше страхотна възможност, която в никакъв случай не трябваше да изпускам. Някои от вещите на Зоуи още бяха при мен, но трябваше да действам бързо, преди да дойдат криминалистите. Трябваше да бъда по-внимателен. Уокър буквално ми падна в ръцете — по лицето му се появи едва забележима усмивка. — Размахах служебната си значка и го изплаших до смърт. Казах му, че ще се погрижа за него, ако си държи устата затворена.

И наистина го беше правил, почти десет години. Все е успявал да се измъкне , беше казал Нейсмит. Нищо чудно, след като старшият полицай винаги е правил така, че доказателствата да бъдат загубени или да са негодни пред съда. Едва когато самият Тери е бил отстранен от работа и не е могъл да продължи да спазва обещанието си, Уокър е проговорил.