Майк Лосон - Вътрешният кръг

Демарко си даде ясна сметка, че ако не предприеме нещо, скоро ще бъде труп. Тоя смахнат тип насреща му очевидно възнамеряваше да го откара в средата на блатото, където щеше да го подложи на изтезания, а после щеше да го убие.

Очите му изпитателно го огледаха. Естъп беше прехвърлил петдесет, но беше опитен ветеран от войната и разполагаше с оръжие. Успокоителното беше, че нямаше физиката на Морган и съществуваше някакъв шанс Демарко да го надвие и да му вземе проклетия пистолет. Но позицията, в която се намираше, беше сериозен проблем. Докато се надигнеше от дъното на нестабилното кану, Естъп щеше да има достатъчно време да извади пистолета и да го гръмне или пък просто за пореден път да го хлопне по главата с тежкото гребло.

Нещо цопна във водата само на метър от носа на лодката. Демарко неволно подскочи.

— Тук има доста едри алигатори, приятел — засмя се Естъп. — Някои екземпляри са направо ужасни. Като това бебче например. Бас държа, че дължината му надвишаваше три метра! Но иначе плува пъргаво, като воден плъх. Мислиш ли, че можеш да изпревариш един воден плъх, приятел?

Демарко не отговори. Няколко секунди по-късно лодката се плъзна между гирляндите на испанския мъх, които мазно полепнаха по кожата му и го накараха да потръпне от отвращение.

— Гадно усещане, нали? — засмя се Естъп, който очевидно не пропусна да отбележи поведението му. — Сред тези лепкави фъшкии често се крият отровни гадини, най-често змии.

А Демарко си даде сметка, че всичко това е преднамерено, с цел да го изкара от равновесие. Тръсна глава, за да се стегне, после попита:

— Защо се опита да убиеш президента, Естъп?

— На това му викам тежка обида — хладно се усмихна онзи. — Бъди сигурен, че ще те накарам да квичиш от болка заради нея! — Направи още няколко мълчаливи загребвания, после добави: — Става късно, приятел, време е да започваме. Нека го направим от самото начало. Какво ти каза онзи Банкс, за да те накара да тръгнеш подир братовчеда Били?

Защо възприе въпроса ми като тежка обида, по дяволите , объркано се запита Демарко. Нима иска да каже, че няма нищо общо с покушението, но едновременно с това си признава, че е работил заедно с Били? Възможно ли е двамата да са се занимавали с нещо друго, което няма връзка с безуспешния атентат? И защо непрекъснато го нарича братовчед?

— Чакам — обади се Естъп. — Бих добавил, че не съм от най-търпеливите.

Демарко направи опит да разсъждава. Не разполагаше с никаква нова информация, която да предложи на човека насреща си, но беше длъжен да измисли нещо, за да спечели време.

Но разсъжденията му явно продължиха прекадено дълго, тъй като Естъп поклати глава и подхвърли:

— Явно трябва да направя нещо, за да привлека вниманието ти, приятел. — В гласа му се долови престорено разочарование. — Приличаш ми на шибаните азиатци, дето навремето ги разпитвах във Виетнам. Те отказваха да ме възприемат сериозно, докато не им откъснех по някоя част от тялото.

Господи! Демарко направи опит да се надигне, но греблото светкавично го върна на мястото му.

— Такааа — дружелюбно проточи Естъп. — Мисля, че се повозихме достатъчно.

Ръката му се плъзна под седалката и измъкна зелена пластмасова торба за боклук. Забил поглед в очите на Демарко, той бавно измъкна ловджийския нож от канията на бедрото си и с бързо движение разряза торбата. Въздухът натежа от вонята на развалено месо. Забелязал отвращението на пленника си, Естъп се усмихна и подхвърли:

— Доста е престояло, а?

Ножът потъна в полуразкапания овнешки бут и с рязко движение го изпрати във водата, на три-четири метра от кануто. После потъна в торбата за втори път и още един бут литна към водата. Демарко изчака месото да потъне в тъмното блато и насочи въпросителен поглед към мъчителя си.

— А сега ще те помоля да скочиш във водата, храбрецо — любезно му се усмихна Естъп.

— Какво?!

— Казах, че искам да се окъпеш. Дойде време да поплуваш в компанията на моите приятели.

— Майната ти! — навъсено отсече Демарко.

— Очаквах да кажеш нещо такова — продължи да се усмихва Естъп и леко потупа кобура на бедрото си. — За съжаление нямаш голям избор, приятел. Мога да те гръмна един-два пъти, избирайки места, които няма да те убият веднага. А след това, както си окървавен, да те хвърля в блатото. Другата възможност пред теб е да влезеш доброволно, надявайки се алигаторите да изберат първо разваленото месо, а след това да се заемат с теб. Кажи ми, ако съществува и трета възможност, защото аз май не я виждам. Такива ми ти работи, приятел. Ако приказваш бързо и отговориш на всички въпроси, аз ще успея да задържа алигаторите далеч от теб, като им хвърлям мърша във водата. Те я предпочитат много повече от прясното месо. В повечето случаи. Имам цяла торба, но това не бива да те успокоява. Хайде, скачай.