Майк Лосон - Вътрешният кръг

Демарко неволно потръпна.

— Естъп ги ликвидирал още преди да потърсят укритие. Седем изстрела в бърза последователност, нито един пропуск. Станало много по-бързо, отколкото можеш да си представиш. Лейтенантът превъртял и започнал да крещи: „Прекрати стрелбата, прекрати стрелбата!“ — сякаш очистили собствените му братовчеди. Разбира се, той не давал пет пари за онези нещастници, сещайки се за клането в Ми Лай. Но тогава виждал как кариерата му се срива в синхрон с падащите тела. По-късно Естъп заявил, че не чул командата за прекратяване на стрелбата, но отлично чул другата — за откриване на огън. Която никой от останалите членове на патрула не чул.

— И затова го уволниха, така ли?

— Да, но в официалната заповед пишеше „за многократно неподчинение“, без нито дума за инцидента на оризовата нива.

Полковникът подхвърли гранатата във въздуха и ловко я улови с лявата ръка. После намигна на Демарко и го възнагради с кривата си усмивка:

— Днес лейтенантът има две звезди на пагоните си.

— Но ти откъде знаеш за инцидента, след като липсва официална информация за него? — попита Демарко.

Мур го погледна, без да отговори, и той изведнъж се почувства глупаво.

— Един човек, който познава Естъп от Виетнам, се кълне, че никога не е виждал по-добър стрелец от него — промърмори след продължителна пауза домакинът. — Каза още, че копелето обичало да убива. Хора, маймуни, птици — всичко, което мърда. Падал си по това далеч повече, отколкото по бейзбола и мадамите.

Демарко си помисли за скривалището в онази скала над реката.

— Допускаш ли, че човек с неговите качества умее да се маскира добре? — попита той. — Да се скрие някъде в продължение на два дни, заобиколен от хора?

— Да се крие, а? — изсмя се Мур. — Нека ти разкажа една история, Джо. По време на задължителното обучение преди първото ми заминаване участвах в учение срещу един специализиран екип за дълбоко проникване в тила на врага, също като този на Естъп. Бяха четирима и задачата им беше да се маскират на едно голо поле, а нашата — да ги открием и да ги „убием“ с топчета боя. Теренът представляваше поляна с дължина три километра и широчина около един, която не предлагаше почти никакво укритие. Моите момчета бяха доста добри и успяха да открият трима от тях. Докато се оглеждахме за четвъртия, получихме по едно топче боя право в тила. Трябва да ти кажа, че от тези топчета адски боли, Джо. Но както и да е. Работата беше там, че със сигурност бяхме минали върху онова копеле! Обърнах се да видя къде се крие, но пак не забелязах нищо. После земята изведнъж се отвори и от нея се показа четвъртият тип, ухилен до уши. Лицето му беше страшна гледка — подуто и надупчено като холандско сирене, а едното му око беше скрито под огромен оток. Оказа се, че някаква буболечка го беше нахапала зверски, докато ние го търсим, но копелето не беше помръднало. И на всичкото отгоре се хилеше!

Мур отново подхвърли гранатата.

— Питаш дали Естъп би могъл да се крие в продължение на два дни. За бога, Джо! Тип като него може цяла седмица да остане в собствената ти тоалетна чиния, и пак да не го видиш!

Ема познаваше лицето на Ерик Мейсън от интернет и затова беше сигурна, че именно той е човекът, който се приближава към черния лексус. Висок и красив мъж с тъмна коса и загар на професионален играч на голф, той притежаваше особено привлекателна усмивка. Беше облечен в двуреден сив костюм, синя риза с бяла яка и бежова вратовръзка. Крачеше небрежно и си подсвиркваше, подхвърляйки в шепа ключовете от колата си. Изглеждаше безкрайно доволен от света и от мястото си в него.

Ема беше с къса червена перука и огромни слънчеви очила. Носеше дънки и тениска с надпис „Университет на Невада“, а краката й бяха обути във високи туристически обувки. Тръгна срещу Мейсън с умерена крачка и стигна до лексуса едновременно с него.

— Извинете, вие ли сте окръжният прокурор Ерик Мейсън?

— Аз съм — кимна той и й даде възможност да оцени безупречно белите му зъби. Бързаше за своя клуб, където щеше да пийне с брокера си, но нищо не пречеше да прояви любезност към една бъдеща избирателка, при това доста привлекателна, макар и попрезряла за вкуса му.

— Просто исках да съм сигурна — промърмори Ема, измъкна палката от обувката си и с един удар счупи изящния нос на Ерик Мейсън. Нещастникът се завъртя от силата на удара и това й даде възможност да го фрасне отново, този път в основата на черепа. Мейсън се строполи по очи и не помръдна. Ема се наведе и взе ключовете. В момента, в който отвори багажника на лексуса, до нея се появи още една жена, която мълчаливо й помогна да натоварят тялото вътре.