Майк Лосон - Вътрешният кръг

— С какво се занимава, за да наема жилище само за три месеца?

— Проклет да съм, ако знам. Най-любезно го попитах какво бачка, но той ми каза да си гледам работата.

— А какво бачка според теб?

Тлъстите рамене се повдигнаха леко и това предизвика бурна реакция под тениската.

— Не знам. Влиза и излиза посред нощ, често го няма по три-четири дни.

— Сам ли живее?

— Аха. Понякога мъкне и мацки, винаги различни. Мисля, че са проститутки.

— А да е приемал мъже?

— Искаш да кажеш, че е педал? — вдигна вежди дебелият.

— Не. Имам предвид редовен посетител, независимо дали е мъж или жена.

Челото на портиера се сбърчи толкова силно, сякаш го бяха накарали да даде определение на гравитацията.

— Имаше един тип — промърмори най-сетне той. — Идвал е два-три пъти. Не му знам името. Рус, с къса коса, като на военен. Млад и спретнат.

— Естъп държи ли някаква кола в гаража?

— Да. Една червена трошка. С онези шантави номера, дето можеш да ги видиш само в Джорджия. На неговата пише „ГАТОР“.

Демарко отдели пет минути, за да сплаши дебелия домоуправител, пускайки в ход обичайните алинеи от закона за защита на поверителната информация. Дълбоко впечатлен, човекът обеща да не казва на Естъп за визитата му. Когато се прибра в службата, на телефонния секретар го чакаше послание от сърдечноболната Алис.

— Обадил се е на някой си Максуел Тейлър във Фолкстън, щата Джорджия. — Продиктува адреса, помълча малко и добави: — Сигурна съм, че не ти пука, но докторът каза, че сърцето ми е окей.

Лошо храносмилане , точно както бе предположил Демарко.

Вдигна слушалката и набра Ема. Продиктува й адресите на Максуел Тейлър и Дейл Естъп в Джорджия, а към тях прибави номера на социалната осигуровка на Естъп и шантавото словосъчетание „ГАТОР“ на номера на колата му. След което смирено я помоли да провери какво ще кажат за тези хора нейните вездесъщи приятели на федерално ниво.

— Трябва да разберем кои са, Ема. Не може да се появяват просто ей така, от нищото. Връзката им с Били е очевидна, но трябва да разберем дали са имали такава и с покойния Харолд Едуардс. Защото спокойно може да се окаже, че цялата работа няма нищо общо с покушението.

Остатъкът от предобеда използва в опити да установи пряка връзка с тоя Тейлър. Според Сами Уикс, Били го бе нарекъл чичо Макс, но кратка справка в личното му досие показа, че в него липсва роднина с фамилията Тейлър. Разбира се, досието не беше пълно, тъй като в него се отбелязваха само преките роднини или онези, които са на държавна служба — изпитаният в практиката метод на Чичо Сам за контрол на роднинските назначения.

Справката се оказа полезна и с още една информация, останала незабелязана при първия преглед на досието: Били нямаше баща. В съответната графа беше изписано само едно голямо печатно НЕ. Освен ако непорочните зачатия не бяха излезли на мода, това тук звучеше доста странно.

Демарко знаеше, че всеки кандидат за работа в тайните служби се проверява обстойно, което означаваше, че липсата на сведения в графата „баща“ неминуемо би предизвикала учудване. От друга страна обаче, това все пак беше държавна организация, а те по принцип не се отличават с особена прецизност.

Уверил се, че личното досие не му върши работа, Демарко позвъни в гимназията, която беше завършил Били. Тя, за разлика от името на баща му, беше надлежно вписана в графата „образование“. Насреща се оказа заместник-директорката, която звучеше като сестра на Анди Грифит. Прибягвайки до мек южняшки акцент, Демарко се представи за репортер от Атланта, получил задачата да направи репортаж за момчето от Джорджия, издигнало се до лична охрана на президента. Въпросът му беше дали някой в гимназията все още помни това момче.

Заместник-директорката с гордост обяви, че познава Били лично, тъй като работела в това училище, откакто се помнела. После го помоли да почака и отиде да потърси съответния годишник, който, както се оказа, съдържаше дълъг списък с постиженията на Били в областта на спорта. Постижения в учението не се споменаваха.

Демарко търпеливо изслуша ентусиазираната жена, после ловко насочи разговора в по-лична посока и пожела да научи нещо повече за семейството на Били. Жената направи продължителна пауза, а когато отново проговори, в гласа й липсваше предишната южняшка сърдечност. Предложи му да говори с Били, след като иска да научи нещо повече за мама и тате. Точно така се изрази: „мама и тате“.