Майк Лосон - Вътрешният кръг

Без да му обръща внимание, Банкс се наведе да вдигне маркера, след което се приближи до прозореца и хвърли поглед към улицата, задръстена от автомобили. Демарко искаше да му обясни, че задръстването е причинено от хората, които са работили цял ден и сега бързат да се приберат у дома и да хапнат.

— Не — промърмори най-сетне генералът. — Засега разполагаме единствено с вътрешното ти чувство, което не е по-различно от моето. Давам ти още два дни, за да разбереш дали то ще доведе до нещо съществено.

— Генерале, ако Матис е свързан с Харолд Едуардс, шансовете ми да открия някакви доказателства за това са наистина нищожни. По-скоро девственица ще роди. Колкото по-дълго отлагате разговора с ФБР, толкова повече избледнява следата и толкова по-неприятно ще се окаже вашето собствено положение.

— Още не, момче, още не — поклати глава Банкс.

Демарко отдели още десетина минути на убежденията, но в крайна сметка се отказа. Миг преди да затвори междинната врата към стаята на секретарката, зад гърба му се разнесе скърцането на маркера, придружено от едно злорадо: „Пипнах те!“.

— Разказа ли на Махоуни за вчерашната реакция на Били? — попита Ема.

Караха в средното платно на магистрала I-395, на три коли зад Били Матис. Беше шест и половина на следващата сутрин.

— Не — поклати глава Демарко. — Забравяш, че в случая той проявява интерес единствено към Патрик Донъли. А дори и да му бях разказал, щях да чуя същото, което ми каза и Банкс: продължавай още ден-два и виж какво ще стане. Тук му е мястото да добавя, че задниците дават тон на живота ми.

Магистралата беше необичайно оживена, а участниците в движението се надбягваха като участници в автомобилното състезание НАСКАР. Двамата неусетно се бяха озовали на пет коли зад Били. Малко преди моста над Четиринайсета улица той рязко зави надясно, закачайки калника на колата, която се движеше в крайното платно. После засече и друга, която яростно изскърца със спирачките си и отби в аварийното платно. Това му даде възможност да уцели изхода и да изчезне. Ема не показа изненада, а само проследи с поглед отдалечаващата се кола.

— Мамка му! — изрева Демарко и юмрукът му се стовари върху арматурното табло. — Какво направи тоя тип, да го вземат мътните?!

— Изплъзна ни се — спокойно отвърна Ема и на лицето й се появи нещо като усмивка.

— Какво е толкова смешно? — раздразнено я изгледа Демарко.

— Изплъзна се от нас, но не и от Сами.

— Какъв Сами?

— Един стар приятел.

Ох, пак нейните приятели! — въздъхна Демарко.

— И какво прави в момента тоя Сами?

— Джо, нали съм ти казвала, че в оживен трафик една кола не може да преследва друга, особено когато човекът зад волана на първата знае, че го преследват. За тази цел са нужни най-малко две коли, но най-добре е да се използват четири. Днес Майк е зает и затова снощи звъннах на Сами и поисках помощта му. От момента, в който се качихме на магистралата, той зае позиция в дясното платно, готов за всякакви изненади. Видях го, че последва Били към изхода.

— Много мило от твоя страна — направи гримаса Демарко. — Все пак сподели, че имам още един човек на заплата.

— О, я престани да се заяждаш!

Демарко само изсумтя. Това все пак беше по-приемливо пред перспективата да признае, че е права, както обикновено.

— Надявам се, че не си споделила със Сами защо следим Били Матис — подхвърли след известно време той.

Веждата на Ема леко отскочи нагоре.

— Нищо не съм му казала. Просто му наредих да последва Били, ако случайно се отърве от нас, и да види с кого ще се срещне.

Демарко отново изсумтя, след което потъна в мълчание. Изминаха няколко минути, преди да се обади.

— Може би трябва да напуснем магистралата на следващия изход и да се опитаме да го открием.

— Няма смисъл — поклати глава Ема. — По-добре да изпием по едно кафе и да се върнем пред службата му. Рано или късно той ще се появи там, а Сами ще бъде зад гърба му.

В осем и половина Били наистина се появи на паркинга, заключи колата си и бавно тръгна към сградата на Сикрет Сървис. Гледаше в краката си. В един момент тръсна глава, сякаш разговаряше сам със себе си. Ако беше вдигнал поглед, положително щеше да види колата на Еми и Демарко в отсрещния край на паркинга, но той не го направи. Двамата го изчакаха да се скрие зад вратата и излязоха от колата.

— Къде е приятелчето ти Сами? — пожела да узнае Демарко.

Очите на Ема бавно обиколиха паркинга и тя поклати глава.