Майк Лосон - Вътрешният кръг

— Хвана ме на вратата, тъкмо отивах на лекар — поясни Алис. — Напоследък имам болки в гърдите и мисля, че е сърцето.

— Ти нямаш сърце, Алис. Сигурно става въпрос за лошо храносмилане. А на доктор ще идеш утре.

— Заради теб няма да рискувам някой инфаркт! — изостави разсеяния тон Алис, очевидно жегната от забележката му.

— А знаеш ли какво е по-лошо от инфаркт?

— Какво?

— Да умреш от глад. Което със сигурност ще ти се случи, ако продължаваш да влагаш седмичните си чекове в ротативките. Този, който ти изпращам в момента, много ще ти трябва, Алис. Ти си на договор като адвокатите. Но ако не изпълниш задачата, за която е сключен този договор, чековете автоматично спират, което означава, че към края на месеца ще минеш на кучешка храна.

— Чуй какво ще ти кажа, безчувствен задник такъв! — изсъска Алис. — Отивам на лекар. След два часа се връщам, стига да не ме вкарат в болницата. И чак тогава ще направя проклетото ти проследяване!

Линията прекъсна.

Д. Естъп живееше в триетажен жилищен блок, в който имаше общо дванайсет апартамента. Демарко натисна бутона срещу надписа „Домоуправител“ и бе поздравен със сочно оригване, последвано от „казвай“.

— Вие ли сте домоуправителят?

— Аха.

— Отворете външната врата, моля. Трябва да поговоря с вас.

— Ако си търговски агент, пръждосвай се веднага.

— Не, държавен служител на отговорен пост съм. Ако не отвориш веднага, ще ти стъжня живота!

— Животът ми отдавна е тъжен, задник — невъзмутимо отговори онзи, но автоматичната брава зажужа в мига, в който Демарко обмисляше нови, още по-люти заплахи.

Домоуправителят се оказа едно от онези естетични творения на природата, надарени с огромно шкембе и никакъв задник. Беше облечен в тясна зелена тениска и торбести дънки — одежди, които предлагаха гледката на невероятен плондер отпред и мършава трътка отзад. Беше се пльоснал в изтърбушено кресло, а в момента на появата на Демарко ръката му бавно се протягаше към кутийката „Бъдуайзър“ на масичката.

Очите му бавно се извъртяха към малкия телевизор, по който течеше някаква сапунка. С нищо не показа, че забелязва присъствието на външен човек. Малкото апартаментче беше невероятно разхвърляно, а спареният въздух вонеше на тютюнев дим, изветряла бира и изстреляни под налягане стомашни газове.

Демарко се насочи към телевизора и натисна копчето за изключване.

— Хей, какво правиш? Аз следя този сериал!

Демарко потърси с поглед свободно място за сядане, след което реши, че ако остане прав, ще си спести сериозна сума за химическо чистене.

— Трябва да поговорим и за целта ми е нужно цялото ти внимание — отсече той.

— Добре де, говори, но по-бързичко — отстъпи шкембето. — Защото това е любимият ми сериал.

— В апартамент 2Б имаше наемател на име Д. Естъп. Искам да науча нещо повече за него.

— Защо?

— Защото го разследвам.

— Аха… Ама това не е ли нарушаване на гражданските му права?

— В момента мисля да наруша неговите граждански права, но какво ще кажеш, ако се заема с твоите ? Бас държа, че по Коледа правиш нелегални залагания, а вероятно имаш и втора работа, за която ти плащат в брой. Готов съм и на втори бас — че изобщо не декларираш доходите си в данъчното. Нещо да кажеш?

— Добре, бе, добре. Схванах. Казвай какво искаш да знаеш. И без това хич не го харесвам тоя мамул!

— Мамул?

— Царевичен мамул. Плямпа като онези загубеняци от Юга.

— Разполагаш с някакви сведения за него, нали? При наемането на апартамента трябва да е попълнил формуляр.

— Попълни, разбира се. Сега ще го донеса.

Дебелакът с пъшкане се надигна от креслото, направи безуспешен опит да си вдигне дънките, после бавно пристъпи към очукана кантонерка, боядисана в зелено. Зарови се в някакво чекмедже и след минута измъкна измачкан лист хартия.

Демарко го взе от ръцете му. Беше стандартен договор за наем, в който беше посочено, че наемателят на апартамент 2Б се казва Дейл Естъп, без инициал за второто име. Предишна регистрация Фолкстън, щата Джорджия. Къде ли е пък това? — запита се Демарко, докато преписваше адреса на Естъп и номера на социалната му осигуровка. Графата за препоръки беше празна. Договорът беше сключен за срок от три месеца с платен предварително наем, плюс 500 долара депозит за евентуални щети.

— Често ли се подписват тримесечни договори? — попита той.

— Аха — кимна домоуправителят. — Но тоя каза, че като си тръгне, ще ми остави депозита.