Майк Лосон - Вътрешният кръг

Пъхна досието и картончето в най-горното чекмедже на бюрото си и превъртя ключа. После излезе от кабинета и тръгна по коридора към стаята на техниците. Почука и търпеливо изчака отвътре да долети небрежното „давай“, след което отвори вратата. Около масата в средата на помещението играеха карти трима чернокожи мъже, облечени в тъмносини работни комбинезони. Над разглобения климатик на плота в дъното се беше навел четвърти — също чернокож, облечен като колегите си.

Зърнали фигурата на Демарко на прага, картоиграчите дружно го поздравиха с познатите до болка възклицания: „О, ето го италианският жребец“, „Неуморимото емигрантче пристига“ и „Кльощавият пак е тук“.

— Исусе! — страдалчески се намръщи Демарко. — Всеки път ли трябва да правите този театър?

— Всеки път — спокойно отвърна мъжът, който човъркаше климатика. — Защото всички жабари са идиоти, а ти адски приличаш на шибания Съни Корлеоне! — Той се избърса в долната част на комбинезона, ухили се и почти смачка в лапата си пръстите на Демарко.

— Как е хлапето, Къртис? — попита Демарко.

Най-големият син на Къртис Джаксън беше кетчър в младежкия отбор на „Метс“. Миналата неделя беше блокирал кръга около хоума в момента, в който първият бейсман на противника — грамада с размерите на Ню Джърси, налетял отгоре му със скоростта на експрес. Момчето не бе изпуснало топката, но се бе наложило да го изнесат на носилка, при това само на два ининга от края на мача.

— Нищо му няма — ухили се Къртис. — Явно има дебелата глава на майка си. Другата седмица е готов за игра.

— Това е добре.

— Хей, Дееемааарко — протяжно подвикна един от картоиграчите. — Прави ли ти впечатление, че единственият бял човек в сградата получава канцелария в мазето?

— Той не е бял, а италианец, Кларк — поправи го друг от играчите. — След една-две слънчеви бани ще стане по-черен и от теб!

— Трябва да влезеш в профсъюза, Демарко — ухили се първият. — Така ще те повишат и може да ти дадат кабинет някъде по-нагоре.

— Никога — влезе в тон Демарко. — Ако вляза в профсъюза, ще ме накарат да облека някой шибан комбинезон с име на джобчето.

— Не ставай глупак, Демарко — обяви вторият картоиграч. — Никой не пришива собственото си име на джобчето!

— Точно така — обади се и третият край масата. — На моето джобче е пришито твоето име, което означава, че тези дни можеш да очакваш уволнение заради мързел!

Тримата механици избухнаха в смях и започнаха да се поздравяват с оглушително пляскане на длани, а Демарко се обърна към Къртис и попита:

— Защо тези типове не бачкат, по дяволите?

— Не че ти влиза в работата, но смяната им започва след един час — поясни онзи. — Идват по-рано, за да поиграят карти и да избягат от жените си. Трябва ли ти нещо, Джо?

— Аха — кимна Демарко. — Ще ми заемете ли телевизора и видеото?

— Няма проблем — кимна Къртис. — Но до утре следобед гледай да ги върнеш, защото ще дават демонстрационен мач на „Скинс“.

Това предизвика 15-минутен разгорещен спор между картоиграчите и Демарко, който беше луд фен на „Редскинс“. Необременени от сантименти и географска лоялност, механиците подложиха на унищожителна критика защитата и нападението на „червенокожите“, а крайният защитник бе окачествен като „дебела ученичка, която тича като муха без глава“. Разбира се, през цялото време те демонстрираха единодушна подкрепа за техните главни съперници, водачи в групата.

Когато най-после се върна в кабинета си, Демарко включи видеото и пусна взетата назаем касета с покушението. Седна на стола с дистанционното в ръка, а пръстът му легна върху бутона за паузата. Беше готов да проучи и прецени всичко, което прави Били Рей Матис „вдървен“ в момента на покушението.

През последните четири дни телевизионните коментатори и платените им експерти бяха разнищили в детайли изпускането на слънчевите очила на Матис миг преди началото на стрелбата. И бяха стигнали до единодушното заключение, че Господ е демократ. Защото, ако Матис не беше изпуснал очилата си, Монтгомъри нямаше да се блъсне в задника му, а после и в президента. Което означаваше, че главата на президента щеше да бъде пръсната още с първия изстрел. Момчетата и девойките във ФБР не бяха изразили несъгласие с тази версия, въпреки че нито те, нито журналистите знаеха за предупредителното писмо.

Наблюдавайки внимателно записа, Демарко постепенно стигна до заключението, че Матис наистина е малко по-нервен от другите агенти. А докато групата вървеше към хеликоптера, непосредствено преди стрелбата, главата му май се сгуши в якето — като на костенурка, усетила опасността. В същото време обаче той се придвижваше бързо, закриваше президента с тялото си без никакво колебание и пръв откри стрелба към надвисналата над реката канара.