— И подозренията на Банкс са свързани с този факт? — подхвърли Ема.
— Не знам. Но точно Матис се изправя пред президента, когато започва стрелбата. Последният куршум на снайпериста — онзи, който убива другия агент, минава между краката му, само на два-три сантиметра от чатала.
— Дребна мишена — промърмори Ема. — Между другото, кой е направил видеозаписа?
— Телевизионен канал в Гейнсвил. Президентът решил да им подари изключителните права върху кадрите, на които той и Монтгомъри се качват на хеликоптера. Предупредили са ги едва четири часа по-рано.
Пред масата се изправи латиноамериканец с благородни черти, който любезно попита дали ще си тръгват скоро, защото хората му трябва да почистят. Ема го дари с такъв поглед, че бедният човечец започна да отстъпва, мърморейки извинения на два езика.
— Банкс се безпокои и от нещо друго — подхвърли Демарко.
— О?
— От Патрик Донъли. Според него Донъли реагира неадекватно на новината за предупредителното писмо. Не знам откога е директор на Сикрет Сървис, но…
— Много отдавна — подхвърли Ема.
— … но според Банкс той не е човек, който ще остане на течение, особено когато става въпрос за агентите му. Банкс казва, че е изненадан защо просто не е поискал отмяна на пътуването до река Чатуга, дори и само за да прикрие задника си. Най-малкото Донъли би трябвало да смени агентите във вътрешния кръг, но той не го е направил.
— Съгласна съм — кимна Ема. — А защо не го е направил?
— Банкс няма отговор на този въпрос и това е една от причините за нервността му.
— Аз веднага бих ти посочила и друга причина, ако съм на мястото на Банкс — подхвърли Ема.
— Каква?
— Защо авторът на писмото не го е изпратил направо на Донъли, който е пряко отговорен за действията на Сикрет Сървис, а го праща на Банкс?
— Не съм мислил за това — призна Демарко.
Събеседничката му помълча малко, после зададе следващия си въпрос:
— А защо Банкс просто не е съобщил за писмото на ФБР, настоявайки за разследване?
— Защото е искал да предотврати медийната шумотевица за евентуалното участие на Сикрет Сървис в покушението, доверявайки се единствено на вътрешното си чувство. Особено сега, след като медиите вече разполагат с предсмъртното писмо на Едуардс.
— И по тази причина иска ти да се заемеш с проблема вместо ФБР?
— Да. Защото е сигурен, че от мен няма да изтече информация, да речем, към „Поуст“. Е, може би е сигурен.
— Предполагам, че все пак има основание.
— Благодаря за доверието, мис Ема, но честно казано, аз съм на твоето мнение и съобщих това на Махоуни. Но в момента, в който научи, че Донъли се държи странно, той категорично настоя да приема задачата.
— Означава ли това, че Махоуни има зъб на Донъли?
— Не знам. И още нещо — според Банкс Донъли изобщо не е анализирал писмото.
— Мисли, че го е излъгал? — вдигна вежди Ема.
— Да. Банкс е на мнение, че времето за анализ е било крайно недостатъчно, особено ако се вземат ДНК проби и се прибегне до разпит на персонала. А когато го казах на Махоуни, той моментално наостри големите си уши.
— От това, което съм чувала за Донъли, стигам до извода, че всичко е възможно — промърмори Ема и прокара пръсти през късата си коса. — Я ми кажи нещо друго, Джоузеф. В онова писмо се казва, че вътрешният кръг бил „компрометиран“, каквото и да означава това. Но как точно биха компрометирали сигурността на президента четиримата агенти, които са го охранявали онази сутрин?
— Добър въпрос, Ема — кимна Демарко. — За съжаление не мога да отговоря. След началото на стрелбата те са го защитили по абсолютно категоричен начин, докато датата и целта на излета съвсем не са били държавна тайна. А ако ФБР бе открило сериозни пропуски в охранителните процедури, това вече щеше да е на първите страници. До този момент никой не е обвинил Сикрет Сървис в неправомерни действия, отклонение от служебните задължения или каквото и да е. Все още.
Ема протегна ръка към чантичката си.
— Добре, Джо. Всичко това е много интересно, но вече ти споменах, че ме чака една красива приятелка. Има ли друго?
— Има. Какво ще кажеш, ако твоите приятелчета направят една дискретна проверка на Матис? Да видят дали се е познавал с Харолд Едуардс, да хвърлят поглед на биографията и финансовото му състояние. Ей такива неща.
— Той е агент на тайните служби, сладур. Съмнявам се, че личните му данни ще разкрият нещо.
— Все пак трябва да надникнем в тях.
— Ние?
Читать дальше