Майк Лосон - Вътрешният кръг

Тази година двамата приятели бяха решили да отидат на риба в Джорджия, на река Чатуга. Датата на излета, от 14 до 17 юли, отдавна бе включена в натоварената програма на президента, но точното място според Банкс бе избрано доста по-късно — някъде в края на май. Разбира се, доста хора бяха осведомени за събитието, а това предлагаше почти неограничени възможности за изтичане на информация.

Банкс бе получил предупредителното писмо четири дни преди пътуването на президента до Джорджия и първата му работа бе да позвъни на директора на Сикрет Сървис Патрик Донъли. Донъли бе категоричен, че това не може да бъде дело на някой от агентите му, и дори се бе учудил, че Банкс обръща внимание на подобни анонимни послания. Отношението му определено не бе допаднало на генерала.

Той бе изтъкнал, че писмото е напечатано на бланка на Сикрет Сървис, поставено в официален плик на службата и — най-важното — изпратено със служебната поща. А служебната поща се пренасяше на ръка от въоръжени куриери, които използваха блиндиран автомобил за краткото разстояние между Ейч стрийт и министерството на Банкс на Небраска авеню. До торбата с пощата имаха достъп единствено специално оторизирани служители на Сикрет Сървис, а в министерството тя се приемаше от личния асистент на Банкс.

В допълнение текстът на писмото съдържаше и специализиран жаргон: „Игъл Уан“ и „вътрешен кръг“. Първото бе кодовото име на президента, а с второто се обозначаваха членовете на личната му охрана, които не се отделяха от него по време на пътуване. Съществуваше и външен кръг от агенти, които имаха задачата да охраняват съответния периметър — по покривите, сред тълпата, покривайки стратегическите точки за контрол. В случай че външният кръг бъдеше пробит, задачата на хората от вътрешния бе да защитят президента по всякакъв начин, включително и с цената на живота си.

Въпреки всичко Донъли продължаваше да твърди, че писмото е фалшификат. Може би наистина бе изпратено от агент на Сикрет Сървис — много от неговите служители не бяха доволни от реорганизациите, предприети от Банкс, — но това според него все още не означаваше, че съдържанието му е вярно. След което Донъли, признат майстор на бюрократичните хватки, бе предложил на Банкс лично да се обади на президента и да провали дългоочакваната му ваканция заради анонимно писмо, в което се твърдеше, че съществува риск по отношение на собствената му охрана. Банкс, разбира се, не бе вдигнал телефона, но бе решил да запази предупредителното писмо.

Седем дни по-късно Филип Монтгомъри и един агент на Сикрет Сървис бяха убити, а самият президент бе ранен. Банкс изпитваше ужас и чувство за вина от факта, че не бе реагирал на предупредителното писмо, което очевидно се бе оказало истинско. Той се бе обадил на Донъли, за да му съобщи, че му изпраща въпросното писмо. Настояваше за снемане на отпечатъци от него, за ДНК проба от евентуална слюнка върху плика, а също така и за спешно вътрешно разследване, което да разкрие автора.

Донъли направи всичко възможно да го разубеди. Каза му, че ако изпрати писмото в лаборатория и започне разпити, нещата светкавично ще стигнат до медиите. А това бе последното нещо, което желаеха да се случи, твърдеше той. То несъмнено щеше да даде храна на разни конспиративни теории, замесващи Сикрет Сървис в заговор срещу живота на президента. Но Банкс държеше на своето. Макар че бе назначен лично от президента, Донъли все пак бе негов подчинен.

На другия ден Донъли отиде при Банкс. Все така категоричен, че службата му няма нищо общо с покушението, той направи нови опити да убеди шефа си, че предупредителното писмо е фалшиво. Първата му работа, в съответствие с вътрешния правилник на Сикрет Сървис, бе да подложи на тест с детектора на лъжата всички агенти, участвали в охраната на президента край река Чатуга. Те го бяха издържали без никакви проблеми. След това бе изтъкнато времето, в което бе изпратено писмото, и връзката му с хората, определени да изпълняват задачата за осигуряване на вътрешния кръг.

Външният кръг в района на Чатуга се състоеше от около шейсет агенти. Хижата за нощуването на президента бе избрана не само защото се намираше близо до подходящи за риболов места, но и защото бе съвсем изолирана и трудна за достъп на външни лица. Три дни преди пристигането на президента в района бе дислоциран голям екип служители на Сикрет Сървис, които блокираха достъпа до хижата в радиус от осем километра. Последвало бе основно претърсване на терена, попадащ в тази зона, пеша и от въздуха. Откритите там лица бяха ескортирани извън района, а след пристигането на президента достъпът до него бе напълно прекратен. По време на престоя на държавния глава се осъществяваха периодични наблюдения с хеликоптери.