Майк Лосон - Вътрешният кръг

Започна с картончето, което Банкс му беше дал, и го препрочете. Вниманието му беше привлечено от подписа под текста: „Агент, попаднал на неподходящото място“. Звучеше така, сякаш авторът е бил принуден да се подпише или пък е разполагал с нежелана информация. Беше един неохотен подпис. Което можеше да означава само едно: ако писмото е истинско и Сикрет Сървис действително има нещо общо с покушението, неговият автор би могъл да бъде и Били Матис. Той е знаел, че се готви покушение, не е искал да участва в него, но не е бил в състояние да му попречи.

Имаше и друга възможност: писмото да се е отнасяло именно до Матис, който нарочно бе изпуснал слънчевите си очила, за да осигури добра видимост на стрелеца. А третата (и най-вероятната) беше проста: писмото бе фалшиво и Матис бе невинен. Възможности, изпълнени с „ако“ и „може би“. Явно се налагаше да поеме по „пътя с жълтите плочки“ в омагьосаното от политици царство Оз.

Банкс го бе снабдил с копие от служебното досие на Матис и той остави картончето, за да насочи блестящия си интелект към въпросния документ. В него несъмнено щеше да открие това, което му трябваше. И най-вече тайните от миналото на чакала.

Според сведенията в досието му той беше американец до мозъка на костите си — като овесените ядки и произведеното нелегално уиски. Беше роден в Ъптънвил, щата Джорджия, където и да се намираше това населено място, ей богу. Живял бе там до осемнайсетгодишна възраст, когато бе постъпил доброволец в армията. Бе преминал в запаса след четиринайсет лишени от премеждия месеца служба в Южна Корея, а после бе учил две години в местния общински колеж. Веднага след колежа бе постъпил в Сикрет Сървис и бе служил там в продължение на шест години.

В живота на Били Рей имаше две случки, които заслужаваха внимание. По време на войната „Да хванем Саддам“ неговата рота от запасняци била мобилизирана за осем месеца. В рамките на този срок самият Били Рей извършил няколко неуточнени геройства, които му донесли престижни награди — ордена „Пурпурно сърце“ и Бронзова звезда. Втората случка станала две години преди това, доста по-близо до дома.

Били охранявал една пресечка в Гари, щата Индиана, откъдето минавал маршрутът на президентския кортеж. Някакъв крадец решил, че визитата на президента е най-подходящото прикритие за предварително замисления обир в местния банков клон. С коефициент на интелигентност, близък до този на заека, въпросният крадец явно не си дал сметка, че маршрутът на посещение от такъв ранг се покрива както от униформени, така и от цивилни ченгета. Алармата се включила в момента, в който излязъл от банката. Униформеният полицай наблизо светкавично извадил пистолета си и крадецът стрелял по него. Това предизвикало масова паника и хората се разбягали във всички посоки. В същия момент президентската лимузина навлязла в пресечката. Били бил най-близо до мястото на инцидента, но не стрелял, защото се страхувал да не улучи невинни хора. В същото време трябвало да попречи на бандита да насочи оръжието си към кортежа. Единствената възможност била да използва физическа сила. Бронежилетката поела първия куршум, а вторият попаднал в левия му бицепс. Секунда по-късно бандитът бил обезоръжен.

Макар че едва ли бе геният на квартала, Били Матис бе безспорно смел човек. Два пъти раняван по време на редовната си военна служба, носител на високи отличия, той, вече като агент на Сикрет Сървис, не се поколебал да се изправи срещу куршумите на брега на река Чатуга. Нима такъв човек можеше да бъде заподозрян в заговор за убийството на президента?

В досието обаче имаше и един друг интересен факт, който не убягна от вниманието на Демарко. Допреди два месеца и половина Матис изпълнявал съвсем обикновени задачи, които били далеч от славата: охранявал затворените периметри около Белия дом или Кемп Дейвид, често бил един от стотиците цивилни агенти, покриващи улиците, когато президентът удостоявал с присъствието си различни райони в централната част на Щатите. Никога не бил личен бодигард на президента или на член на семейството му. От досието не можеше да се разбере причината да бъде включен в преторианската гвардия на 15 май. Дали това се дължеше на проявения в миналото героизъм, или просто защото бе натрупал достатъчно стаж, оставаше загадка. Демарко си даваше сметка, че може да разбере това само от човек, достатъчно запознат с вътрешните правила на Сикрет Сървис. Но фактът за неотдавнашното му включване в контингента за лична охрана на държавния глава си оставаше интригуващ. Е, интригуващ дотолкова, доколкото човек отдава предпочитанията си на различните конспиративни теории.