Коди Макфейден - Човекът сянка

Наляга ме нелогично спокойствие. Намирам се на плажа, съвсем сама, и съм допряла един рапан до ухото си. Наслаждавам се на слабото му бучене. „В шок ли съм?“, питам се.

Не мисля. Съвсем не мисля, че съм в шок. Хилстед получава това, което е искал през цялото време.

Аз да стана като него. Да съм готова да убивам, без да се замисля, без да съжаля или да ме загризе съвестта. Да съм готова да убивам така, сякаш късам стрък трева.

Хващам Алън за раменете и го поглеждам в очите.

— Слушай ме. Ще ти кажа нещо и искам да си готов да го чуеш. Трябва да се държиш. Аз ще се погрижа за всичко.

Не казва нищо, но очите му са достатъчно красноречиви — изпълнени са с безпокойство и разбиране.

— Хванал е Елейна и Бони — обяснявам му.

Ръцете ми продължават да го стискат за раменете. Усещам как мускулите му се свиват и цялото му тяло се разтриса. Очите му не се откъсват от моите.

— Хванал ги е и ме иска. Отиваме при него. Когато стигнем, независимо от цената, ще го убием и ще ги освободим. — Стискам още повече раменете му. — Разбираш ли ме? Ще се погрижа за всичко.

Алън ме гледа един дълъг момент. Джеймс е мълчалив, чака.

— Ще се опита да се самоубие и да те повлече със себе си — казва Алън.

Кимам.

— Знам. Предполагам, че ще се наложи да съм по-бърза.

Алън ме хваща за ръцете. Държи ги за момент. Господи, неговите са толкова големи и твърди. Въпреки това допирът му е нежен.

— Бъди по-бърза, Смоуки — говори на пресекулки.

Пуска ръцете ми и отстъпва. Вади пистолета си, проверява пълнителя и се насочва към колата.

— Да вървим — нареждам аз.

Огъваме се, но не се пречупваме.

Но ще мачкаме, нали? — пита драконът. — Ще строшим костите му, нали?

Въпросът е реторичен, затова не ѝ отговарям.

Докато пътуваме, се обаждам на Томи.

— Все още ли ме следиш? — питам аз.

— Да.

— Нещата се промениха. — Запознавам го със ситуацията.

— Какво искаш да направя?

— Отиди на адреса му и чакай. Ако го видиш да излиза сам, това означава, че е минал покрай нас.

— И?

— Ако това се случи, искам да го неутрализираш.

Настъпва дълга пауза, след която отговаря по характерния за него начин:

— Разбрано.

— Благодаря ти, Томи.

— Слушай, Смоуки. Гледай да не те гръмнат. — Млъква за миг. — Все още искам да видя докъде ще стигнем. — Затваря.

Спираме на алеята. Всичко изглежда нормално. Приятно и тихо, характерната картина за кварталите. Изключвам двигателя на колата и мобилният ми иззвънява.

— Барет.

— Пристигна по-рано, Смоуки. Толкова се гордея с теб! Нека ти кажа как ще процедираме от тук нататък. Ще влезеш през предната врата. Приятелите ти ще останат отвън. Ако се случи нещо различно от това, което ти казвам, ще убия Елейна и малката Бони. Ясно?

— Ясно.

— Е, влизай, влизай!

Затваря. Изваждам пистолета си, проверявам го и му позволявам да се слепне с ръката ми. Тъмна, мазна, черна стоманена птичка на смъртта. Мога да я чуя как цвърчи.

— Аз влизам, вие оставате отвън. Такива са правилата му.

— Не искам да слушам тези простотии — казва Алън. Отчаянието се усеща в гласа му.

Поглеждам го. Наистина го поглеждам.

— Ще се оправя, Алън. — Позволявам му да види дракона, да я чуе. Вдигам пистолета. — Няма да пропусна.

Той поглежда оръжието ми. Облизва устни. На лицето му са изписани едновременно мрак и безпомощност, ярост и страх. Въпреки това само преглъща и кима. Поглеждам Джеймс. Той също кима.

Какво ли може да се каже повече? Обръщам се с пистолет в ръка и тръгвам към предната врата на Хилстед. Хващам дръжката и я завъртам. Сърцето ми тупти силно в гърдите, а кръвта ми тече бързо във вените. Обземат ме страх и вълнение. Влизам в дома му и затварям вратата след себе си.

— Качи се горе, скъпа Смоуки — чувам гласа му. Намира се на втория етаж.

Изкачвам бавно стълбите. По врата ми е избила пот. Стигам до горе.

— Тук съм, агент Барет.

Влизам в спалнята с вдигнато оръжие. Картината, която виждам вътре, ме кара да се вцепеня от страх.

Елейна е завързана за леглото. Гола е. В гърлото ми се надига жлъчка, когато виждам, че вече я е рязал. Играл е на морски шах върху стомаха ѝ. Срязал я е над гърдите. Поглеждам я в очите и изпитвам облекчение от онова, което виждам там. Ужасена е, но продължава да е силна. Това означава, че Хилстед още не е успял. Не я е пречупил.

Питър стои на стол до леглото. Бони е в скута му. Държи нож на врата ѝ. Тя също е силна, но в очите ѝ виждам още нещо, което липсваше при Елейна — омраза. Ако можеше да убие този мъж, който погуби майка ѝ, щеше да го направи.