Том Клэнси - Виртуални вандали

Бяха успели! Решетките бяха така огънати, че едно момче — дори и набито като Серж — можеше да се провре между тях. Мат се промуши, след което се завъртя така, че се държеше на ръцете си. Изпъна крака, търсейки опора, на която да стъпи. Ето! Премести тежестта си на крака, с който търсеше пролука в стената. Керемидите на покрива се държаха. Подпирайки се на стената, той се спусна надолу, докато не стигна до самия край на покрива и седна разкрачен на него. Погледна нагоре към трите уплашени лица, които се взираха в него.

— Дотук добре — съобщи им той. — Пуснете ми един от счупените крака на стола.

Люк се наведе, подавайки му един от краката на стола. Парчето беше във формата на буквата „Г“, като около него се беше омотала част от примката.

Мат знаеше, че следващата част няма да е лесна. Покривът на кубето се спускаше поне на два етажа надолу. Ако успееше да изпълзи до улуците, оттам щеше да скочи на земята. Ако обаче изгубеше контрол и се плъзнеше надолу, вероятно щеше да се изтърси и да си счупи врата.

Докато извиваше железните решетки, Мат забеляза, че по керемидите има пукнатини. Ето защо бе взел със себе си неиздяланото дърво. Ако случайно се плъзнеше надолу, щеше да забие куката в керемидите и да се хване.

Над него Люк вече се измъкваше навън. След него щеше да е Кет, после Серж. Мат се сниши, лягайки върху напечените керемиди, като се опитваше да разпредели тежестта си равномерно.

— Започва се — прошепна той, спускайки се по главната греда на покрива.

Но наклонът беше твърде стръмен! Той започна да се пързаля по керемидите все по-бързо и по-бързо! Изгуби контрол и полетя към сигурна смърт!

Един или два пъти Мат беше ходил на виртуално планинско катерене. Той научи една техника глисад, при която катерачите се спускаха по заледени склонове, използвайки брадвичките си, за да си проправят път. Мат бе помислил, че може да използва същата техника, ако изпадне в беда на керемидения покрив.

Сега обаче откри, че има съществена разлика между леда и керемидите особено когато разполагаше с парче дърво, за да си забавя пътя.

Кракът от стола се разцепи и разхвърча на трески, когато се опита да го забие, за да спре пропадането си. Когато най-накрая успя да го забие в някаква пукнатина, то почти се изтръгна от ръката му. Той го задържа със сетни сили и спря да пропада — докато керемидата не поддаде и той отново полетя надолу.

Този път падаше по-бавно, но затова пък краят на покрива се приближаваше по-бързо. Мат правеше всичко възможно, за да предпази главата си. Ако имаше късмет, можеше и да успее да се хване за улука на ръба на покрива.

Но когато стигна дотам, се оказа, че той липсва! Някой сигурно го е откъснал, за да продаде медната обвивка.

На Мат му оставаше една последна възможност. Под тежестта на тялото му покривът като че ли пропадаше. Натисна го с всичка сила с дървеното парче. Той като че ли се пропука малко, докато — най-накрая — дървото в ръцете му успя да го пробие. Спря точно навреме, защото краката му вече се люлееха зад ръба на покрива.

— Спускането изглежда доста вълнуващо — провикна се Кейтлин от върха на покрива.

Мат направи някакви жестове, с които показваше, че си е било наистина опасно. От мястото си успя да види, че „Базърдс“ са разположили пазачи около цялата църква. От тази страна на пост беше азиатчето. „Как се казваше то? Енджи“.

Той обаче не приличаше на военен часовой. Просто се шляеше по улицата с пищова на Уили, пъхнат под колана си.

Но можеше да извади този пищов и да го използва, ако чуеше как заложниците се викат един друг.

Останалите поне разбраха намека му. Те се скупчиха един до друг и измислиха доста добра идея. Изградиха човешка стълба. Серж стоеше на върха, докато Люк се спускаше надолу, докато стигна до глезените му. След това беше ред на Кейтлин. Тя се плъзна надолу, хващайки се за другите, за да не се спуска прекалено бързо.

Трябваше да се пусне от краката на Люк и да измине последните два метра, но Мат се притече и я хвана.

Но дори и с негова помощ, те се прекатуриха един път заедно. Кет се олюляваше в продължение на една безкрайна минута. Но бързо се хвана за забитото в покрива дърво вместо за ръката на Мат.

— Пфууу! — въздъхна тя продължително и дълбоко. След това забеляза патрулиращият отдолу Енджи.

— Сега разбирам защо искаше да мълчим — прошепна тя.

Мат кимна.

Момичето погледна неспокойно от пазача към двамата им приятели, които висяха от покрива.