Том Клэнси - Виртуални вандали

Мат гледаше и не вярваше на очите си. Стаята беше пълна с вестници, струпани на вързопи. Колко ли отдавна с било времето, когато „Вашингтон Поуст“ е излизал на хартия? Вестникарската хартия беше крехка и суха.

Мат видя през прозореца един от гангстерите да скача от оградата. Носеше пушка. Мат се загледа по-внимателно. Оръжието изглеждаше доста обемисто…

— Бягайте! — извика той на останалите. — Тоя идиот носи гранатомет!

Втурнаха се между високите до гърдите купчини хартия, излизайки от стаята точно когато приглушено „фоуумп“ оповести изстрела на гранатомета.

Разнесе се задушлив облак дим. Мат предположи, че е сълзотворен газ. „Тоя трябва да е по-голям идиот, отколкото го смятах“, помисли си той. Сълзотворният газ щеше да е много полезен при нападението над „Градините на Керълсбърг“ срещу хора, които се опитват да се барикадират в домовете си. Но ние се опитваме да се измъкнем оттук. А сълзотворният газ ще ги забави. След това той долови друг звук, освен свистенето на газ. Дали не беше пукотът на пламъци?

Мат изруга. Избухналата граната беше подпалила купчините с вестници! Затича се, колкото му държаха краката към стаите отпред. Старата дървена постройка щеше да пламне като факла за броени секунди! По петите му пълзеше черен пушек, докато тичаше напред. Той стигна до Люк и Кейтлин, които надзъртаха през предната врата.

— Пожар! — каза им той задъхан. — Бягайте навън! Веднага!

— Но… — опита се да каже нещо Кейтлин.

Мат обаче нямаше намерение да спори. Той отвори вратата и излезе на неустойчивата веранда.

Едва тогава разбра какво се бяха опитвали да го предупредят другите. Четирима от преследвачите стояха в далечния край на пресечката.

Той влетя обратно, заставайки плътно до стената на старата барака. Задната част изцяло беше погълната в пламъци, издигащи се до небето. На предната тераса, скрити от пушеците, макар и временно, те бяха невидими за преследвачите си.

Пламъците се разрастваха — приближавайки се към тях с всяка изминала секунда. Не можеха повече да останат вътре. Мат се надяваше, че вече се е стъмнило достатъчно — а в тази опустошена част на града нямаше улични лампи. Време беше да се предприеме нещо — дори и някой отчаян ход. Той пое дълбоко въздух. Може би нямаше да забележат, че не носи цветовете на бандата.

— Ей! — извика Мат на бандитите. — Сгащихме ги отзад. Хайде да вървим! — Той посочи задната част на къщата.

Крещейки колкото им глас държи, четиримата тежковъоръжени младежи свиха зад ъгъла.

Мат се върна обратно при вратата. От къщата излизаше невероятна топлина — заедно със задушлив дим. Кет и Люк кашляха, докато излизаха навън, а ръцете им бяха оставили черни отпечатъци по бузите и брадичките им.

„Трябва да се омитаме оттук, помисли си Мат. Пожарът ще привлече всеки «Базърдс» в околността насам“.

Тримата изскочиха на улицата. Тя беше с източно-западно изложение. Само след няколко пресечки, най-много на 400 метра, щяха да са на сигурно място във флотската корабостроителница.

Див вик прокънтя зад тях.

— Ето ги!

Четиримата гангстери, които беше преметнал, се връщаха обратно, при това групичката им се беше увеличила. Мат погледна през рамото си. Може би три четвърти от пресечката ги деляха от преследвачите им.

„Те не са добри стрелци“ — каза си Мат. Но пък бяха много, а част от тях и с автоматични оръжия. Ако не се изтеглеха бързо, все някой щеше да ги улучи.

— Движете се на зигзаг! — Думите прозвучаха все едно бяха изстреляни, докато той ускори крачката си в бяг. Само ако успееха да се доберат до ъгъла…

Точно срещу тях, откъм пресечката се появиха тъмни, раздърпани фигури. Мат сви рязко, водейки приятелите си към убежището на едно каменно стълбище. Той преглътна, предвкусвайки жлъчния мирис на поражението. Пътят им беше отрязан, бяха обградени от групи бандитчета, които щяха да ги застрелят с огромно желание. Много по-добре щеше да им е, ако си бяха пак в камбанарията.

Изведнъж във вечерния сумрак се прокраднаха светлини. Гангстерите пред тях се разбягаха като хлебарки, хванати на кухненския под. Светлините приближаваха. Мат различи контурите на четирима огнеборци, придружени от тежковъоръжени фигури. Зелени ивици се мяркаха по дрехите на новодошлите. Но това не бяха подкрепления на „Базърдс“.

Морската пехота на САЩ също носеше зелени униформи. Зад тях със светещи сигнализиращи лампи се движеше противопожарна кола! Шофьорът беше пуснал сирените.