Том Клэнси - Виртуални вандали

— Не могат да висят там вечно — прошепна тя. След което кимна към дървената кука. — А и не знам също колко ще издържи това.

Мат обаче не отговори.

Той наблюдаваше Енджи, който се връщаше насам.

Когато пазачът бе под тях, си пое дъх.

Може би трябваше да предупреди Кейтлин. Тя издаде някакъв стон, който приличаше на задушаване и накара Енджи да погледне нагоре. Очите на азиатчето се вторачиха и то се пресегна да извади пистолета си.

Тогава Мат скочи отгоре му. И двамата паднаха на земята, но Мат беше върху него. Последва бърза, но болезнена хватка и безчувствените пръсти на Енджи пуснаха пистолета.

След което той изкрещя с всичка сила.

Мат изруга на ум. Знаеше, че трябваше да го цапардоса в лицето, но се опасяваше, че Енджи ще гръмне пистолета. Вече нямаше за какво да се тревожи, така че му нанесе силен удар и Енджи се строполи безмълвен.

— Скачай! Бързо! — изсъска той към двата чифта крака, които се люлееха на ръба на покрива. Кейтлин скочи долу и Мат я хвана. Краката на Люк се люлееха самотни, а след това се появи друг чифт. Серж бе успял да се спусне.

И двамата скочиха едновременно точно когато зад ъгъла се появи друг пазач от „Базърдс“ — Уили.

— Ей, Енджи, какво става, та си се развикал така?

Русолявото момче гледаше изумено бягащите заложници. То отвори устата си, за да извика и предупреди останалите, докато пъхаше дясната си ръка под тениската, за да извади пистолета.

Серж взе падналия на земята пищов на Енджи.

Двата изстрела прозвучаха едновременно. Уили изпищя и се извъртя, държейки се с лявата ръка за рамото си. Серж пристъпи напред.

— Тръгна в грешна посока, идиот такъв! — извика Люк. Той, Мат и Кейтлин вече тичаха по улицата в източна посока. Взимайки пистолета на Уили, Серж извика към тях:

— Ще вървя по пътя!

Нямаше време да спорят. Изстрелите непременно щяха да доведат „Базърдс“.

Мат се озърна бързо назад, когато стигнаха до най-близкия ъгъл на улицата. Членовете на бандата изскачаха от изоставената църква като мравки, чийто мравуняк е бил разровен.

От входа на църквата затрещяха изстрели.

— Предполагам, че са видели Серж — каза Люк.

Между кънтящите изстрели се чу силен, ядосан глас. Мат го позна. Беше Джеймс, който нареждаше на хората си.

— Къде са другите? — крещеше главатарят на бандата. — Намерете ги! Намерете ги веднага!

Мат се прибра зад ъгъла, бутайки другите пред себе си.

— Хайде — каза той. — Всеки момент ще започнат да ни търсят.

— Няма дори да успеем да стигнем края на улицата, преди да се появят зад ъгъла — каза Кейтлин.

— Да се скрием някъде. — Мат огледа къщите, стоящи пред тях и избра една наслуки. Тя поне имаше врата вместо преграда от шперплат или стена от твърда сгурия на входа. Опасяваше се, че може да е заключена, а нямаше нито ключалка, нито дръжка. Те бяха избити от дървения панел, който се разтвори, щом Мат го удари с дланта си.

Влязоха в мрачен коридор, осветен от няколко лъча, прокрадващи се между процепите в шперплатовите плоскости, които трябваше да затворят изпочупените прозорци. Мат затвори вратата, гледайки през издълбаната дупка. Тя му осигуряваше достатъчно добър изглед към улицата, показвайки тичащите наоколо гангстери.

— Сега ще започнат да претърсват къща по къща — каза Люк.

Мат се обърна.

— Ще барикадираме вратата, за да ги забавим. Докато се мотаят тук, ще излезем отзад.

От дясната им страна имаше стълбище към втория етаж, отляво — преддверие към апартамент, чиято врата висеше на счупените панти.

Мат влезе вътре, видя старо легло и го задърпа към вратата. После закрепи ръждясалата му пружина на рамката.

— Вижте какво има в другия апартамент — нареди той, докато буташе една разрушена етажерка за книги от изкуствени плоскости, с която да укрепи барикадата.

— Тук има един стар куфар, обаче е много тежък — провикна се Люк.

Мат му помогна и започнаха да го бутат към вратата. Тогава чуха Кейтлин.

— Трябва да се измитаме оттук — и то бързо! — Тя притича към тях и Мат, и Люк оставиха куфара.

Заизкачваха се по стълбището. Горе имаше широка площадка. Сноп светлина се процеждаше от разбития тавански прозорец. Точно под него в изгнилия под зееше дупка, през която се виждаше мазето. Мат пристъпи до ръба. Подът под краката му изскърца застрашително.

— Ако се засилим, може и да я прескочим — каза той.

— Или при приземяването ще пробием пода и ще пропаднем. Люк се втренчи в тъмното мазе.

Нуждаеха се от мост, и то достатъчно широк.