Том Клэнси - Виртуални вандали

— Вратата от първия апартамент! — каза Мат. И тримата се втурнаха обратно към входното антре.

Може би шумът ги привлече или просто имаха лош късмет, че „Базърдс“ дойдоха да проверят къщата. Когато външната врата не се отвори мигновено, последваха викове. Юмруци затропаха по старата дъбова врата. Мат долови още гласове отвън.

— Да се махаме! — изсъска той и тримата се втурнаха по коридора с тежката врата.

В същия момент елин от гангстерите реши да си проправи път, като стреля. Изстрелите засвистяха из коридора, един куршум рикошира в пружината на леглото в набързо издигнатата барикада.

„Този е гледал твърде много холофилми, помисли си Мат. Няма преграда, която да му се опъне“.

Останалите от „Базърдс“ последваха примера му. През външната врата и шперплатовите плоскости, които покриваха прозорците, засвистяха куршуми. Мат, Люк и Кейтлин се струпаха пред вратата на задния апартамент доволни, че са поставили няколко прегради между тях и престрелката. И тогава огънят бе прекратен.

— Барикадата няма да издържи дълго време при тази обстановка — каза Люк, докато мъкнеха вратата покрай изоставения куфар.

— Ами ако минат през къщите от другата страна? — попита Кейтлин. — Може да ни очакват отзад.

— Да се надяваме, че няма да се сетят за това веднага — каза Мат. — За момента имаме само един проблем.

Мат и Люк плъзнаха вратата напред, за да покрие дупката. Щеше ли да им свърши работа?

Люк се завъртя към Кейтлин.

— Ти си най-леката. Защо не минеш първа?

Тя просто поклати глава в знак на несъгласие.

Устните на Люк се свиха.

— Нямаме време да спорим. — Придвижвайки се бавно и внимателно, сякаш ходеше по тънък лед, той стъпи върху временно изградения мост.

Между зъбите на Мат свистеше въздух. Другият край едва се виждаше. Най-сетне Люк успя да го достигне.

— Давайте! — каза им той.

— Хайде, Кейтлин — рече Мат. — Видя, че е издръжлив.

— Не, хлътна надолу — каза тя с пресипнал глас.

Нямаше време за колебание. Мат стъпи върху вратата. Можеше да измисли двеста неща, които бяха много по-забавни от тази разходка по двуметров мост. Всяка стъпка като че ли нарушаваше баланса на моста и нестабилната му опора.

Той си пое дъх едва когато стигна до другата страна. Люк вече бе отишъл нататък, за да провери задните помещения. Сега се върна, мъкнейки със себе си дървена ракла, която издаваше неприятна миризма.

— Мисля, че са били книги — каза той. — Преди да мухлясат.

Вниманието на Мат се насочи към Кейтлин, която стоеше като препарирана на другия край на моста.

— Хайде, давай! — извика и Мат.

— Аз… Аз не мога — преглътна тя.

Люк свали от плещите си товара.

— Кет, тръгвай — каза той. — Не можем да те пренесем, защото няма да издържи тежестта ни.

Тя направи плаха крачка напред, след това още една.

Откъм преддверието се чу оглушителен трясък.

— Идват насам — каза Мат.

Сякаш произнесе вълшебните думички. Кейтлин внезапно се втурна напред, държейки ръцете си разперени, за да пази равновесие. Въпреки че беше по-лека от момчетата, резките й движения разклащаха крехкия брод.

Мат стискаше челюстите си толкова силно, че зъбите го заболяха.

Кейтлин почти стигна до края — но мостът пропадаше!

— Дръж ме здраво — каза Люк на Мат.

Стъпвайки на солидно парче от пода, Мат стисна силно отзад за колана Люк. Той се наведе напред, протягайки се да хване махащата неистово Кейтлин.

Хвана я! Мат ги дръпна назад от нестабилното място. Мостът се заклати застрашително, на косъм от свличането. Ако не бяха успели да хванат Кейтлин навреме…

Чуха гласове, идващи от дъното на коридора. Люк се обърна, сграбчи раклата с мухлясалите книги и я хвърли върху моста. Той пропадна с кух трясък надолу.

Мат вече теглеше Кейтлин към задните помещения, право към прозорците.

Дворът беше около метър или два широк, с разкалян чакъл по земята и висока малко над метър и половина ограда. Зад нея се простираше празно място, обрасло с трева, а по-нататък се виждаше дървена барака. Някой се беше погрижил за постройката, боядисвайки я в бяло.

Един вик им подсказа, че преследвачите им са се справили с препятствията по пътя си. Когато Мат се обърна назад, един изстрел изсвистя покрай него като разгневен стършел и се заби в стената на бараката.

Мат избута с лакът острите парчета стъкло от рамката на стъклото и вдигна Кейтлин. След това подаде ръка на Люк. Трябваше да го вкара бързо вътре, защото от оградата се появяваха още от „Базърдс“.