Том Клэнси - Виртуални вандали

Пускайки се от решетките, Мат тупна на пода.

— Какво видя? — попита настоятелно Кейтлин.

— Няколко свински къщи — отвърна Серж на разваления си английски.

— Бедняшки квартали — преведе Люк Валери.

Момчето от Балканите кимна.

— Нещо като Чернобил след атомната авария.

— Знам къде се намираме — каза Мат. — Спомняте ли си картата, която ни показа Роб Фалк? Намираме се в средата на оранжевото петно, с къщите, които чакат да бъдат съборени и превърнати в скъпи владения. По този път назад — той посочи с пръст през рамото си — се намират „Градините на Керълсбърг“. В другата посока, но малко по-далеч, се намира „Алеята“ и всичките музеи. На запад, след като преминете булеварда и обезлюдения квартал, са луксозните многоетажни сгради по поречието на Потомак. На изток оттук… Мат се намръщи, опитвайки се да си спомни картите, които беше виждал на съответната местност. Но в съзнанието му имаше голяма празна дупка.

След което се сети.

— Вашингтонската флотска корабостроителница. Не са построили една лодка от седемдесет години, но използват земята за офиси и подобни неща.

— Колко мило — каза Люк, хленчейки. — Сега знаем точно къде ще умрем.

Мат обаче поклати глава.

— Само ако позволим да се случи.

— Позволим ли? — учуди се Люк. — Как очакваш да го предотвратим? Не е като да извикаме твоите полицаи. Тия кретени ни взеха джобните телефони. Не мисля, че наоколо ще намерим будки за телефони. — Той посочи пустошта, която ги заобикаляше. — Освен това сме затворени най-малко на четири етажа над земята, без начин да слезем, пък и наоколо има решетки…

Той бе прекъснат, когато ръката на Мат се пресегна да хване вратовръзката му.

— Истинска коприна, нали?

— К-какво? — изпелтечи френското момче. — Вратовръзката ми ли? Да, копринена е.

— Здрава коприна — каза Мат, дърпайки силно възела на вратовръзката.

Люк не каза нищо. Той само гледаше Мат, сякаш се е побъркал.

Мат свали вратовръзката от яката на Люк, след което се обърна към един от столовете. Вдигна го над главата си и го разби в стената.

— Какво правиш? — изкрещя Кейтлин. Тя също бе убедена, че Мат се е побъркал.

Мат сграбчи друг стол и останалите отстъпиха назад. Но той го облегна на източната страна на камбанарията и започна да се катери. Издърпваше се нагоре, държейки в едната си ръка връзката и един от счупените крака на стола.

Преметна връзката между две решетки, стегна я здраво, след което пъхна дървеното парче в примката и започна да я намотава. Здравата коприна се увиваше около дървото, затягайки примката все повече и повече. Нещо трябваше да поддаде — но не беше връзката. С дълбоко стържещо скърцане двете решетки от старо желязо започнаха да се извиват.

Секунда по-късно Серж постави друг стол до Мат. Той пъхна още един счупен крак под рамото си, докато разкопчаваше колана си.

— Здрава телешка кожа от родината ми — каза той с известна гордост и преметна колана през съседните две решетки.

Лицето на Мат се покри с прах и ръжда, докато напъваше с рамо срещу неиздяланото дърво, за да затегне примката. Коланът на Серж се скъса и трябваше да го заменят с този на Мат. Докато огъваха решетките, спореха по следващата част от бягството им. Така поне минаваше времето. Люк имаше приятели в „Градините на Керълсбърг“ и беше посещавал района няколко пъти.

— Лодките не се движат през целия ден — каза той. — Последният курс е в осем часа. — Той се вторачи от залязващото слънце към часовника на ръката си. — Което не е толкова далеч. Трябва да отидем при пазачите на вратата и да ги предупредим!

— Ако тръгнем оттук, ще попаднем точно там, където ни искат Роб и приятелчетата му — предположи Мат. — А те само трябва да преместят разписанието си и ще ни спипат с останалите хора от квартала.

— Трябва да се опитаме да излезем от другата страна — каза Кет. — И да привлечем вниманието на хората, каращи по булеварда.

— Люк и аз сме опитвали нещо подобно — отговори Серж. — Викахме като ненормални. Аз дори си развявах ризата. Обаче никому не направихме впечатление. Профучават покрай теб с бясна скорост.

— Единствената ни надежда е във флотската корабостроителница — настоя Мат. — Там има военни, а наблизо е разположена база на Морската пехота. Ако някой е способен да спре налудничавия план на Роб, това са именно те.

Той се напъна над дървото, мислейки си, че Люк вече няма да може да използва вратовръзката си. Един последен натиск и двете железни решетки се извиха заедно.