Том Клэнси - Виртуални вандали

Мат беше много изненадан, когато пазачите напънаха вратата и я отвориха. Откри се огромна стая с много висок таван, беше пълна със скамейки. Намираха се в църква! Цепнатини от покрива на камбанарията, през които течеше вода, бяха образували огромни петна по опушените стени, прояждайки мазилката под червените тухли. Повечето от местата бяха потънали в прах, с изключение на скамейките. Те бяха пълни с хора, които обаче не бяха дошли да се молят.

Повечето от присъстващите на събирането бяха здрави момчета, една част много по-млади от Мат, друга на неговите години. Мускулести или слаби, чернокожи или бели и луничави, всички имаха изписани на лицата си онази сурова жестокост на уличната действителност. А каквото и да носеха — повечето бяха с дънки и тениски с откъснати ръкави — дрехите им съчетаваха зеленото и черното.

Трябваше да са стотици, пушеха, смееха се и проверяваха оръжията си. Всички бяха въоръжени. Ловни пушки, откраднато военно снаряжение и всякакви видове пистолети, за които беше чувал Мат, се виждаха тук. Имаше дори и два антични „Берета М9“, точно като онзи, който размахваше Роб Фалк.

Това беше бойният отряд на Роб, готовите за бой „Базърдс“, събрани заедно по нарежданията на Джеймс.

Умълчаха се застрашително, когато видяха през вратата да влизат някакви непознати. Но след тях влезе и Джеймс, а главатарят на бандата беше в доста весело настроение.

— Отнасяйте се добре с тези хора — предупреди той своите войски. — Те ще ни помогнат да се вмъкнем в „Градините на Керълсбърг“!

Шумен глъч изпълни въздуха и не приличаше на нищо, което се е чувало досега в църква — наполовина ироничен присмех, наполовина вълчи вой.

Джеймс направи някакви жестове към Мат и Кейтлин.

— Сложете тези при останалите. И без глупости! Трябват ни цели, когато му дойде времето.

Мат и останалите бяха избутани през крилото на църквата до задната част и Мат си помисли, че ги извеждат навън. Но преди да стигнат до портите на църквата, пазачът, който вървеше най-отпред, се обърна настрани, към широкия вход на прашното стълбище.

„Да не ни водят на мястото на църковния хор?“, зачуди се Мат. Но стълбите продължаваха още нагоре и той разбра, че се изкачват към камбанарията. След това стигнаха до покрита с плесен дървена стълба, която се извиваше нагоре към върха на таен проход.

Мат се изкачи и се озова в малко по-просторно място от спалнята си — но доста по-високо. Някога тук са висели камбани, които са биели по време на празненства и сватби. Но сега ги нямаше, вероятно бяха отнесени, когато църквата е била отчуждена в полза на държавата. Камбаната представляваше доста ценно нещо, дори и претопена за метал.

Пространството беше празно, като се изключат прахта, останките от две птичи гнезда и нещо, което приличаше на изпражнения от мишки. Четири доста чисти сгъваеми стола бяха разхвърляни наоколо. Очевидно бяха донесени тук за удобство на заложниците.

Когато заложниците се качиха, отдолу се чу стържещ звук. Пазачите им преместваха стълбата!

— Просто си стойте мирно там горе — отекна гласът на Уили в камбанарията. — Ще дойдем да ви свалим, щом се приготвим за тръгване.

Щом пазачите изчезнаха от полезрението, Мат грабна един от столовете и го опря до стената. Камбанарията нямаше таван. Само железни решетки запречваха изгледа към небето. Мат се качи на стола и погледна навън. Изоставени, разпадащи се сгради бяха пръснати навсякъде. Покривите им сякаш се превиваха под тежестта на прекалено многото години. Боята от фасадите им се белееше като змийска кожа. Очевидно кварталът не е бил особено уютен, дори и когато тук са живеели хора. Около къщите се мяркаха стари автосервизи и складове. И допълваха представата за забутано място, което е по-добре да избягваш. Приличаше на град, изоставен по време на война. Ничия земя. Къде можеше да се намери подобно обезлюдено място по средата на претъпкания градски пейзаж на страхотния Вашингтон?

Ничия земя! Думите отекнаха в съзнанието му, докато слизаше от стола. Той го избута до отсрещната стена и пак се качи. Наблизо видя същите изоставени сгради, но малко по-нататък се извисяваха модерни жилищни кооперации. А точно пред камбанарията минаваше издигната над нивото на улицата магистрала с профучаващи коли. Лъчите на късното следобедно слънце проблясваха между решетките. Натам трябваше да е запад.

Мат слезе на пода и издърпа стола така, че да сочи на юг. Видя още опустошени сгради и кални дири от местата, през които бяха минали булдозерите, за да сринат старите къщи. Оттатък обаче се издигаше стена от розови тухли, заграждайки скъпо изглеждащи сгради, направени от тухли и панели, които приличаха на току-що избягали от колониален Уилямсбърг. Скъпи коли минаваха по шосета, заобиколени от ярки зелени ливади.