Том Клэнси - Виртуални вандали

След като натисна няколко други клавиша, холограмата се превърна в ексцентричното прокси на Лийф Андерсън, бръщолевещо на сръбски. Серж нададе вой и се опита да се освободи от двамата бодигардове. След секунди обаче те умело го бяха притиснали на пода.

— В случай че се чудиш какви ги дърдори проксито ти, ще ти кажа, че е нещо от сорта на „плати ми в брой или ще изпея всичко на баща ти и на правителството“. В балканския вариант звучи малко по-вулгарно и просташко.

Роб се изкикоти отново, клатейки глава.

— Радвай се, че бедният Серж не ти видя физиономията — каза той на Мат. — Когато отиваше да ти връчи първата сума пари, носеше това.

Роб бръкна в задния си джоб и извади стар полуавтоматичен пистолет. Беше античен „Арми М9“, 9-милиметров ръчен модел на „Берета“, използван някъде към края на века. Вероятно бе зарязан на Балканите от някоя от многото мироопазващи сили, изпратени там преди години, изгубен и влязъл в употреба на различни страни по време на нестихващите войни и конфликти, а сега се връщаше в Щатите с нечий дипломатически багаж.

— За късмет групата ни по посрещането успя да го изземе, преди някой да е пострадал. — Роб се втренчи в Серж, който пъшкаше под тежестта на двамата си пазачи. — Поне преди някой да е пострадал твърде лошо.

Люк Валери погледна освирепял към приятеля си, повален на земята, към пазачите си, към другите заложници и накрая към Роб.

— Кой си ти? — попита настоятелно той. — Какво искаш?

— Аз съм твоят вълшебен кръстник, жабарче — каза той. — Благодарение на мен ти си разиграваше игрички по Мрежата и вършеше неща, за които добрите деца дори не си помислят. Дадох ви интересни форми, които да използвате, вратички, през които да влизате и да се забавлявате и… а, да, и рядко обществено положение. Та аз съм Роб Фалк.

— Ти си един страхливец и убиец — каза Люк. — Ти уби Джералд Савидж — или по-правилно казано, нареди на някого от тези главорези да го убие.

— Всъщност — каза Роб — моят приятел Джеймс реши доброволно да се погрижи за него. При положение че никога не си е падал по гръмогласни фанатици. Особено по чуждестранни такива.

Люк почервеня от гняв. Вените на врата му се издуха.

— Нямаш представа каква ужасна грешка си направил! Баща ми е представител на френското правителство! Той се ползва с благосклонността на посланика! А както ти сам каза, бащата на Серж е посланик на Слободан Народни! Каквото и да си намислил, няма да успееш да го осъществиш! Хората ще се вслушат в нас! И правителствата ни ще настояват ти и твоите — помощници — да получите съответното наказание!

Мат помисли, че младият французин ще се прехвърли през масата и ще повали Роб Фалк на земята. Приятелят на Роб, Джеймс, явно също очакваше подобно развитие. Той извади пистолет и се прицели в Люк. Другият пазач сграбчи сина на дипломата.

Но лицето на Роб изобщо не бе променило своето изражение. Той бе изслушал тирадата на Люк, сякаш онзи му казваше, че тази вечер може да вали дъжд.

— Предполагам, че това, което казваш, е така — каза Роб. — Всички вие — с изключение на Мат — сте доста важни клечки.

— Бъди уверен! — заплаши го Люк. — Ще кажем…

— НЕ МЕ ПРЕКЪСВАЙ! — Думите изкънтяха като удар на гонг. Омраза, която Роб изпитваше към дипломатите, блесна в очите му. След това, сякаш си навличаше маска или прокси, той се върна към нормалното си, саркастично поведение, което демонстрираше при говоренето със заложниците.

— Предполагам, че можеше да разкажеш на някого какво се случи тук — каза Роб кротко. — Ако беше още жив. — Той вдигна стария пистолет и се прицели внимателно.

Роб Фалк и Джеймс нарушиха възцарилата се тишина с гръмогласен смях. Роб свали пистолета си и го прибра.

— Не, няма да ви убием сега — каза той, сякаш от това заложниците щяха да се почувстват по-добре. — Но ще трябва наистина да ви запушим устите. В края на краищата вие ни бяхте полезни. Промъквахте се там, където аз и моите приятели — предполагам, щяхме да сме малко грубички за изисканото ви общество.

Джеймс се засмя още веднъж, но Роб продължи.

— Другото полезно нещо беше, че вдигнахте много па̀ра — бяхте във водещите заглавия и карахте политиците и големите коментатори да шумят и недоволстват от поведението на днешната младеж. — Той се ухили. — Защо да си навличаме неприятности, като ви превърнем в жертви?

— Тук си прав, братче — каза Джеймс.

— Пък и ако умрете, медиите ще потънат в дълбок траур.