Том Клэнси - Виртуални вандали

— Без фамилията — промърмори едрото черно момче, стоящо до Роб.

Той приличаше на борец по кеч. Обиколката на бицепсите му беше колкото бедрената обиколка на Мат. Главата му беше обръсната, а очите му бяха неумолими, блещукащи и черни.

— Джеймс е главатар на „Базърдс“, една от многото… ъ-ъ-ъ, доброволни организации на разположение на младите хора в покрайнините. — Устните на Роб се извиха. — Да, знам, че новите технологии в комбинация с обновяването на града трябваше да сложи края на уличните банди. Обаче не стана така. Когато хората, преместени от старите си квартали, дойдоха в покрайнините, завариха нещата в самото им начало. Всякакви имигранти — легални и нелегални. Салвадорци, мексиканци, кубинци, нигерийци, йорданци, пакистанци, бегълци от Балканите. Плюс хора, идващи в големия град. Запознали сте с Уили, нали? Родителите му са израснали в едно миньорско градче в Апалачите — докато запасите от въглища не се изчерпали. Много народ идва в тази страна, в този град, търсейки по-добър живот. — Той се засмя. — Звуча досущ като някой проклет политик, нали? — Но в гласа му нямаше и следа от смях. — Вместо това те са окупирали „Белтуей“. Никой от тези приятели не е намерил мястото си в новия свят… но са намерили своето място сред „Базърдс“ — чудесна улична банда с четвъртвековни традиции.

— А „Базърдс“ откриха теб — допълни Мат.

Роб го удостои със същия поглед, който отправяше д-р Феърли при правилен отговор.

— Много добре.

Той кимна към едрото момче до себе си.

— Джеймс видя, че разбирам от новите технологии и мога да се оправям с тях. В началото ни беше доста трудно, като събирахме малко по малко необходимия ни хардуер. Най-накрая започнахме да обираме два от тъй наречените магазини за снабдяване!

— Взехме и два холопроекционни апарата на далавера — каза Уили.

— Пълен боклук естествено, особено ако ги сравняваме със системите, с които оперирате вие — продължи Роб. — Но се справям. Създадох няколко доста добри програми, нали? — Усмивката му беше като на хищник. — Достатъчно добри, за да вкарам в капана Кейтлин Кориган и чуждестранните й приятелчета.

— Не знам как ти се забърка във всичко това, Хънтър — продължи той. — От това, което помня, ти винаги изглеждаше уравновесен, спокоен и нормален, изобщо скучен. Но пък — Роб погледна към Кейтлин — явно не си нито първият, нито последният, запленен от красавица.

— Защо ни доведохте тук? — искаше да разбере Кейтлин.

— Изглеждаш готова да се разплачеш — каза Роб, — а ние не желаем да хленчиш за неща, които сме преживяли заедно.

— Затова ли убихте Джери?

Мат погледна Кейтлин с крайчеца на окото си. Бяха заложници, не биваше да дразнят Роб и неговото приятелче Джеймс.

— Той просто пое в грешна посока — рече уверено главатарят на бандата. — Издънката, която направи с ирландеца, можеше да привлече вниманието на тези, които не трябва.

— Мислех, че ще си по-разстроена от опита ни да убием твоя нов приятел — каза Роб, кимайки към Мат.

— Много умело се измъкна оттам, Хънтър. Разбира се, аз работя с трета ръка купчина… — Той спря за момент. — Ако имах на разположение първокласен компютър, още щяха да събират с лъжици мозъка ти от стола в 6-а виар лаборатория!

Мат вдигна рамене.

— Ами, предполагам, че всички сме изпитали някакво разочарование. Честно казано, мисля, че ти малко се поувлече. Не мога да знам какво точно правеше. А и по начина, по който се държаха те, смятам, че Кейтлин и останалите също нямаха представа.

— Може би не — каза Роб. — Но може да подскажат на някои други, ако им дадат пълен списък на системите, които са посетили. — Той въздъхна. — Наистина смятах, че ще си траят и ще мируват, докато не се подготвим напълно. Знаеш колко държат тези хора на репутацията си. Но после се намеси и ти, и започна да мътиш водата. Савидж действа на своя глава, а другите станаха… не можеше да се разчита на тях. Трябваше да променим разписанието си и да затворим някои усти.

— Разписанието ви ли? — Мат се опита да види картата, разстлана върху масата. Гледаше я обърната наопаки, но успя да види участък, заграден от две реки. По някакъв начин мястото му изглеждаше познато, но не можеше да определи къде се намира. — Ще ме прощаваш, но още си нямам хабер за какво говориш — каза Мат. — Каква услуга са ти вършели виртуалните вандали, освен да причиняват само главоболия?

Роб Фалк отново се засмя с хищническата си усмивка.

— Ако са причинили главоболие на теб, значи са си свършили работата перфектно. Кет и нейните не толкова дипломатични приятелчета трябваше да създадат достатъчно бъркотия, за да задържат вниманието на властите върху себе си.