Том Клэнси - Виртуални вандали

След като въведе опцията за конфигуриране на телефона, изпод обвития с фолио циферблат се появиха искри. Мат хвърли телефона на пода, защото полимерната вътрешност започна да пуши.

Кашляйки от острата миризма, Мат го стъпка, за да не се запали. Портфейлът не избухна в пламъци, но беше очевидно, че електрическата схема е унищожена. Дотук с обажданията.

Г-н Петраца, докторът и една медицинска сестра влетяха в 6-а виар лаборатория.

— Момчето е в шок — каза лекарят след бърз преглед.

— Вече се обадих на Спешни случаи да изпратят линейка — а също и на полицията — каза г-н Петраца.

„Чудесно, помисли си Мат. Тъкмо ще им опиша преживяното — лично“.

Няколко минути по-късно той седеше в учителската стая, чакайки да пристигнат полицаите. Ако това не се бе случило! Не му се искаше да разгласява за Роб Фалк и виртуалните вандали, преди да говори с Кет Кориган.

В този миг тя влетя в учителската стая.

И двамата се гледаха смаяни. След което попитаха почти едновременно:

— Какво правиш тук?

Кет отговори първа.

— Изкараха ме от час. Имало съобщение от офиса на баща ми. Той е болен — колабирал. Просто проверявам, преди да се прибера у дома.

Тя го погледна, очаквайки отговора му.

— Довърши си първо работата — каза Мат.

Кейтлин взе пропуск от офиса на баща си, а Мат я изпрати до вратата.

— Санди Бракстън домъкна симулация на проекта, върху който работим — каза той тихичко, когато излязоха в коридора. — Бяхме във виар лабораторията, когато нещата започнаха много, ама много да се влошават.

Тя го погледна.

— Колко много?

— Беше репродукция на известна битка. Но някои от войниците се отклониха от зададената им програма и започнаха да ни нападат.

Очите на Кейтлин се ококориха.

— О, не! — Тя се върна към учителската стая. — Къде е Санди?

— В момента е на път за болницата. Доколкото мога да установя, не е по-зле от хората, които бяха простреляни в „Кемдън Ярдс“. — Гласът на Мат звучеше зловещо. — Не знам как съм успял да се измъкна, при положение че ме преследваха трима, въоръжени с пушки и щикове.

Какъвто и цвят да бе останал по лицето на Кейтлин, напълно изчезна.

— Роб! — прошепна тя освирепяла. — Едно от първите места, на които оставихме програми за тайно проникване, беше училищната виар система. Никога не съм предполагала…

— Нито пък аз — призна Мат. — Трябваше да съм по-предпазлив особено откакто минахме през един от сайтовете на училищната виар система на път за Шон Макардъл.

Кейтлин, изглежда, се обвиняваше за мъченията, през които бяха минали Мат и Санди.

Мат я хвана за ръката.

— Къде е колата ти?

— На паркинга отзад — каза Кейтлин. — Днес малко позакъснях.

— Ще те изпратя.

Мозъкът му щеше да се пръсне. Полицаите щяха да пристигнат всеки момент. Сега или никога трябваше да убеди Кет да съдейства на полицията и на Нет Форс.

— Това нещо излезе от контрол — каза той на Кейтлин, докато излизаха през задния вход на училището. — Вече знаеш, че не можеш да контролираш Роб Фалк. Не е ли време да признаеш също, че не можеш повече да го защитаваш?

— Нямам избор! — проплака Кейтлин. — Роб е…

— Роб ще побеснее, ако продължаваш да повтаряш името му — прекъсна я един глас.

Напълно шокиран, Мат се обърна. Не очакваше да намери някого на паркинга по време на часовете. Вместо това три момчета заобиколиха входа. А те в никакъв случай не учеха в Брадфорд Академи. Носеха раздърпани дънки, фланелки без ръкави върху тениските си, както и много злато. Главите им бяха увити с шалове. Онзи, който говореше, беше здравеняк с мръсноруса коса — планинският акцент все още се долавяше в гласа му. От дясната му страна стоеше жилаво азиатче, докато момчето отляво, изглежда, беше потомък на няколко националности. Дрехите им бяха някаква комбинация на зелено и черно. Членове на някоя банда.

Мат не можеше да повярва, че бяха попаднали в ръцете на улични бандити на входа на Брадфорд Академи. Но нямаше смисъл да оспорва факта. А и нямаше как да се противопостави на пистолета, който внезапно русото момче извади изпод раздърпаната си тениска.

— Дай ни ключовете от колата, сладурче.

Наблъскаха ги в колата на Кейтлин. Истински късмет бе, че днес не бе дошла на училище с „Копърхед“. Но и при това положение на петимата им беше доста тесничко вътре. Русото момче седна отпред на шофьорското място, Кейтлин беше до него, а Мат бе натикан отзад между другите двама.

— Пъхни си ръцете под задника. — Нареди му русолявият, когато Мат зае мястото си. — Не искам да виждам никакви движения от теб. ’Щото, а си гъкнал, на Енджи ще му се наложи да използва това. — Той подаде пистолета на азиатчето. — И той ще отвори голяма дупка в предната седалка, право в тази малка хубавица тук.