Том Клэнси - Виртуални вандали

Здравенякът кимна към Кейтлин, която седеше неподвижно на мястото до шофьора.

— К-къде ни водите? — попита тя с пресипнал глас.

— На среща с Роб Фалк, разбира се — отвърна русолявото момче, докато пъхаше ключа в стартера и палеше двигателя. — Струва ми се най-разумно, щом като проявяваш такъв голям интерес към неговата личност и всичко, свързано с нея.

Натикан на задната седалка между двамата келеши, на Мат му оставаше единствено да наблюдава безпомощно, докато напускаха паркинга на Брадфорд Академи.

„Ако бях сам, щях да пробвам храбреца отдясно, помисли си той, поглеждайки към жилавото азиатче с пистолета“. Инструкторите в Нет Форс бяха обучени в Морската пехота и всички свързани с агенцията — дори и младите Експлорърс — владееха средствата за самоотбрана. Мат се бе справил доста добре с подготвителните си тренировъчни курсове. Ако трябваше да се притеснява само за себе си, може би щеше да успее да измъкне пистолета от ръцете на Енджи.

Но не беше сигурен, че ще успее да го грабне, преди онзи да стреля, а изстрелът щеше да е право в Кейтлин.

Така че Мат си седеше на мястото, опитвайки се да запомни пътя. Когато стигнаха „Рок Крийк булевард“, русото момче пое на север по един изход към магистралата. „Разбира се, помисли си Мат. «Белтуей» 5 5 Квартал във Вашингтон. — Бел.прев. “.

Преди много години градските архитекти бяха свързали окръг Колумбия с магистрали, за да могат колите да избягват натоварения трафик в центъра на града. Това транспортно улеснение доведе до бум в заселването на покрайнините на Мериленд и Вирджиния. Построени бяха множество квартали, алеи и офис комплекси — до осемдесетте години на 20-и век високите бизнес и правителствени постройки, използвани за прототипи, бяха известни под името „Бандитите на Белтуей“.

Но дори и с края на века нещата се променяха. Докато в ситито бяха направени много подобрения, във вътрешните покрайнини — тези, които са между околовръстните шосета — проблемите се разраснаха. По ирония на съдбата точно „проблемите на ситито“ накараха хората да се преместят в покрайнините, за да ги избегнат. Имигранти. Мизерия. Наркотици. Улични банди.

Сититата въпреки своите недостатъци се сдобиха с бизнес райони и данъкоплатци. Крайните квартали си основаха собствена полиция и социалните служби бяха разорени.

Където и да отиваха, Мат беше сигурен, че ще е във вътрешността на „Белтуей“.

Вляха се в трафика по магистралата.

— Страхотна кола! — възхищаваше се момчето отляво на Мат. — Какво ще кажеш, Уили?

— Да, страхотна е — каза русото момче. — На светлинни години от пикапа на баща ми. Жалко, че ще трябва да я зарежем.

— Няма да я задържим? — подскочи изненадан азиатецът Енджи.

Уили извърна глава към Кейтлин.

— Тая мацка е дъщеря на сенатор. Ще се разчуе, че е била отвлечена и по петите ни ще тръгнат ФБР и всички останали. Армията, флотата, пехотата, бреговата охрана и кой знае какво още.

Другото момче простена от разочарование.

— Няма начин, Мустафа. Не искаме да сме близо до колата, когато онези от правителството я намерят. Затова ще я оставим на лесно място, така че някой да си я хареса. Цялата вина ще падне върху него.

Уили излезе от „Белтуей“ и подкара по път, който водеше към жалко изглеждаща алея. Това място вероятно бе построено преди края на века и ако постройките тук някога са виждали слънчева светлина, сигурно трябва да е било много отдавна. Половината от преддверията на магазините бяха пусти, а някои от тях имаха дупки в прозорците. Останалите приличаха на това, на което бащата на Мат викаше „битаци“, пълни с евтини вехтории и парцалки, с големи етикети за намаление по витрините.

Мат забеляза магазин за електронни принадлежности, на чийто вход имаше стара избеляла табела. „Ето го подходящото място, от което да купиш евтина компютърна антика, помисли си той. Въпреки че сигурно щяха да се опитат да ти поискат твърде висока цена“.

Проправиха си път през разрушения бетонен паркинг, докато Уили не ги закара до един очукан седан.

Трудно беше да се предположи какъв е бил първоначалният цвят на колата. Една врата беше синкавосива, а капакът зелен. Останалата част като че ли беше бежова, като се изключат сивкавите места по рамата на шасито.

— Всички да слизат — нареди Уили.

Той скочи от мястото си зад волана и сграбчи Кейтлин за ръката. В другата си държеше сгъваем нож, който показа на Мат, а след това го свали до крака си, така че да не е много очевидно за хората, които минаваха наоколо.