Том Клэнси - Виртуални вандали

Този с черната брада тръгна отдясно, докато хлапето се придвижи отляво, принуждавайки Мат да раздвоява вниманието си между двамата. Той започна да отстъпва, опитвайки да се държи на известна дистанция от тях.

— Компютър! Пауза! — изкрещя Мат.

Но двамата му противници продължаваха да напредват към него. Роб Фалк беше иззел контрола от ръцете на Мат.

Войникът с черната брада опита серия от къси мушкания. Мат ги блокира, след което се завъртя назад и после надясно, прекратявайки по този начин опита на другото момче да мине зад гърба му. Мат вдигна пушката си, сякаш се готвеше да стреля, пращайки и двамата си противници в отстъпление. Но докато се опитваше да зареди оръжието си, спусъкът изтрака кухо. Или пълнителят вече бе изстрелян, или имаше нужда от нещо, за което Мат си нямаше представа. Онзи с черната брада се втурна изведнъж към него, въртейки пушката си в широко движение, за да го удари с щика си. Мат се стегна, за да посрещне атаката. Но внезапно чернобрадият се строполи!

Изражението на лицето му щеше да изглежда комично при всяка друга ситуация. Яркочервено петно се появи на сивата му куртка и се стече надолу.

Не му помагаше много взирането във фронтовата линия на Съюзниците, където дулата на многобройните пушки бълваха пламъци. Трябваше ли да се притеснява за заблудени куршуми от полето на престрелката?

Не, това беше невъзможно. Защото тук просто се разиграваше сцена, а не действителна битка. Не можеха да използват истински амуниции.

След което Мат разбра какво се случи. Когато Роб бе изпратил приятелчетата си в симулатора, той бе избрал тримата войници, които се намират най-близко до Санди и Мат. Сега се оказа, че един от тях е бил програмиран да го ранят. Редът му е дошъл и ето го на земята!

Това означаваше, че Мат се изправяше срещу един самотен противник — поне за момента.

Младоликото лице, стоящо срещу него, изглеждаше малко разтревожено, когато хлапето правеше движения за заблуждаване на противника и мушкаше с пушката си.

Мат парира ударите почти механично, а умът му бе зает с нещо друго. „Смъртта“ на чернобрадия означаваше, че Фалк не контролира напълно симулацията. Компютърът все още правеше онова, което беше програмиран да прави.

Хлапето се взря през рамото на Мат. Това беше единственото предупреждение, което получи. Той блъсна своя опонент в гръдния кош, удари го отново и се завъртя обратно тъкмо когато един офицер от силите на Конфедерацията замахваше със сабята си. Острието издаде звук, по-остър от изскърцване на нокти по черна дъска, когато се сблъска с цевта на пушката на Мат. Ако се бе забавил малко, щяха да започнат да го наричат „Едноръчко“!

Дори и Фалк да не владееше изцяло контрола над компютъра, той не спираше да изпраща свои хора в симулацията. Сега бяха само двама, тъй като изглеждаше, че Мат е успял да нарани третия.

Но това нямаше никакво значение. Рано или късно някой от тези палячовци щеше да нанесе точен изстрел.

И тогава Мат щеше да сподели съдбата на Джералд Савидж.

Освен ако…

Мат отстъпи отново, тъй като противниците му идваха от противоположни страни.

„Каква беше първата команда, която Санди зададе? Онази, която бе нагласила този определен момент от симулацията?“

Надявайки се, че е запомнил цифрите правилно, Мат извика:

— Компютър, зареди отново симулацията на „Битката при Гетисбърг“ от позиция две-две-седем!

Сякаш пътуваше с машина на времето. Отначало той и Санди бяха между двете фронтови линии. Нищо не се движеше — в това число и самият Санди. Той лежеше върху странно изглеждащата твърда трева.

Но Мат не можеше да се безпокои за това в този момент. Неговият последен ход бе успешен! Той бе успял да изземе контрола от Роб Фалк!

— Компютър! — извика той бързо. — Прекрати! И напусни симулацията!

Очертанията на Хребета на смъртта изчезнаха и Мат отново се намери в 6-а виар лаборатория. Той скочи от стола си. Санди Бракстън лежеше на мястото си в безсъзнание.

— Г-н Бракстън? — Един глас внезапно изпълни стаята. Мат позна в него г-н Петраца, училищният библиотекар. — Какво стана там вътре? Мониторите ми отчитат някакви много странни конфигурации за симулацията, която провеждате.

— Нещо се обърка — извика Мат. — Санди Бракстън е в безсъзнание. Мисля, че някой е препрограмирал симулацията. Повикайте училищния доктор!

След като се увери, че Санди е наред, той извади портфейла си. След това нападение всички уговорки отпадаха. Обаждаше се на капитан Уинтърс.