Том Клэнси - Виртуални вандали

— Когато си готов — прозвуча гласът на Санди.

Мат се обърна, а стомахът му изгъргори.

Дълга, неравна редица от войници в сиви и кафеникави униформи приближаваше към склона, замръзнали по средата на стъпките си. Информацията, която бе чел, изплуваше от паметта му.

Фронтовата линия била дълга една миля, съставена от петнадесет хиляди войници. Сега от тях бяха останали много по-малко, след като са марширували близо половин миля през бурята на смъртта. Те изглеждаха зловещи, леко превити, сякаш са минали през ураган. Повечето от мъжете носеха своите пушки изправени и готови да се прицелят.

— Сега знам как се чувства една патица, когато попадне на мушката на ловците — пошегува се Мат.

— Наистина си мисля, че ще е по-безопасно да наблюдаваме това зад редиците на Конфедерацията. — Той посочи хилядите пушки. — Май след малко тук ще стане доста шумничко.

— Разполагай се — каза Санди, прескачайки една дупка в линията. — Армистед трябва да е някъде тук, начело на левия фланг.

Когато стигнаха до нещо, което приличаше на удобно място за прикритие, Санди плесна с ръце над главата си.

— Прекрати! — изкрещя той.

Мат бързо последва примера му, след като силите на Конфедерацията внезапно се събудиха за живот, прицелвайки се с пушките и стреляйки.

Звукът от изстрелите на пушките нямаше нищо общо с това, което бе очаквал Мат. Вместо острия, металически тропот, който познавате, тези оръжия издадоха басово „фоуумп“, придружено от облаци сивкав дим от барут.

Целите на настъплението се изгубиха в барутната мъгла, но войските продължиха да настъпват.

— Сега гледай внимателно — посъветва Санди. — Следващата част ще бъде болезнена.

Още докато говореше, един от войниците се завъртя и замахна с мускета. Прикладът на пушката удари Санди в областта на главата. Той се свлече като заклан с брадва бивол.

Наранен във виар!

Мат се втурна към своя съученик. Но докато тичаше, видя как трима войници излязоха от бойната редица и се отправиха към него с насочени щикове на върховете на пушките.

Отстъпвайки една крачка назад от Санди, Мат видя дългите 30 см стоманени приспособления да го следват.

Не знаеше как, но Гения — Роб Фалк — се беше вмъкнал в училищните системи, за да проследи Мат.

Когато е видял имената на Санди и Мат във виртуалната лаборатория, е нагласил този капан. Много ловко. И много смъртоносно. Симулацията се беше превърнала от „Битката при Гетисбърг“ в битката за живота на Мат!

Мат се отдръпна от изпадналия в безсъзнание Санди Бракстън, очите му следяха тримата войници от силите на Конфедерацията, които бяха напуснали местата си във фронтовата линия. Навсякъде около него атаката на генерал Пикет отиваше към своя кървав финал. Но Мат следеше трите щика, насочени към него.

Може би трябваше да гледа къде ходи. Кракът му се заплете в нещо и той внезапно се прекатури. Беше се препънал във войник, убит или ранен по-рано в битката! Продължителното обучение в базата на Нет Форс Експлорърс влезе в действие. Мат се сви, докато падаше надолу, махайки с ръце, за да омекоти падането и се претърколи, когато се удари в земята, ставайки бързо на крака.

Докато вървеше, ръката му напипа дърво и метал. Пушката на ранения войник!

Мат сграбчи пушката, докато тримата му врагове се приближаваха. Този, който беше начело, имаше гъста кафява брада и сержантски нашивки. Мъжът зад него беше със свирепо изглеждаща черна брада. Третият войник сигурно беше на възрастта на Мат, с няколко косъмчета по брадата си.

Сержантът не изчака останалите двама, а предприе сам нескопосана атака. Мат започна да усеща някаква надежда. Не се изправяше срещу обучени войници, а срещу натрапници, попаднали в симулация. Те не знаеха как да боравят с пушките си.

Не че той беше експерт. Но беше изпробвал боксьорски палки — натъпкани с пух дълги пръти за бой — под ръководството на обучени в Куонтико инструктори от Нет Форс и те им бяха показали основните техники на боя с пръчки.

Мат парира ожесточения тласък на сержанта с цевта на взетата на заем пушка. После притисна силно дръжката в гърба на сержанта. Той се преви на две и Мат го удари в главата. Онзи се строполи, преди останалите двама да успеят да стигнат до него.

— Компютър! — извика Мат. — Край на симулацията! Изпълнявай!

Обаче нищо не се случи. Той все още беше в капана на възстановката на битката при Гетисбърг с двама типове, които не му мислеха доброто и напредваха към него с насочени щикове. Новите му противници действаха по-предпазливо, след като видяха какво бе станало с техния другар.