Том Клэнси - Виртуални вандали

Мат го погледна стъписан.

— Възстановката на Атаката на генерал Пикет, помниш ли? — започна Санди. — Изясних я с д-р Феърли вчера. Приятелят на баща ми каза, че тя всъщност показва как покосяват Армистед и какво става след това. Страхотно, нали?

— Да, страхотно — съгласи се Мат.

В този миг Кет Кориган мина покрай тях, заобиколена от непробиваема стена от приятелки.

Мат се канеше да помоли Санди да седнат при тях, но богатото хлапе вече се изнасяше.

— Вече съм оставил дискетата в библиотеката — каза той. — Ще се видим там.

С безпомощно вдигане на рамене Мат влезе в стола, за да си вземе нещо за ядене.

Вървейки надолу по коридора, той осъзна, че не помни какво бе ял току-що на обяд. Струваше му се, че е било боб с телешко месо, но в устата му бе останал вкус като от пържена риба. „Май наистина трябва да опитам да си спомня какво беше — каза си той, — за да не го поръчвам друг път“.

Стигна до библиотеката, където Санди седеше и го очакваше с нетърпение. Влезе и г-н Петраца, преподавателят по библиотечно дело.

— Д-р Феърли ме упълномощи да ви кажа, че във връзка с дискетата, която сте оставили, можете да ползвате 6-а лаборатория. Ето ви съответния код.

Санди се запъти към залата, последван от удивения Мат. Той очакваше да гледа възстановката на холоекран с чифт слушалки. Санди обаче бе издействал да ползват една от виар лабораториите!

— Хората, които правят това нещо, сигурно имат много пари, за да създадат такъв висококачествен симулатор — каза Мат.

— За Доброволците от Вирджиния се осигурява само най-доброто — увери го Санди с усмивка. — Ще е невероятно изживяване! Да бъдем точно в центъра на събитията!

Виар лабораториите бяха част от библиотеката, контролирани от конзолата на г-н Петраца. Те представляваха изключително скъпа инвестиция, дори и за елитно училище като Брадфорд Академи. Автоматичните врати изсвистяха, след като момчетата въведоха кода, който им бе дал преподавателят. 6-а лаборатория беше една от по-малките зали, като разполагаше само с четири свързани с компютри стола. Мат осъзна внезапно, че наскоро се бе намирал на другия край на връзката с тази компютърна система. Той и Кейтлин бяха минали през виртуалната лаборатория по химия на път за пресконференцията на Шон Макардъл.

Малка, но изключително скъпа конзола стоеше пред четирите стола. Санди пъхна дискетата, нагласяйки компютъра за независим режим на работа. След това бръкна в джоба си и извади оттам друга дискета. Тя беше украсена със стария флаг на Конфедерацията — със звездите и лентите, пресичащи се под формата на „X“.

— Какво очакваш от дружина, наречена „Доброволците от Вирджиния“? — попита усмихнат Санди. — Те естествено играят бунтовнически отряд?

— Няма да пускаш цялата битка, нали? — попита Мат, когато той се засили да пъха дискетата в симулатора. — Само артилерийският огън е продължил два часа.

Санди поклати глава.

— Не. Нямаме време за това. Нагласил съм го от мястото, където силите на Конфедерацията дават залпове и предприемат решителната атака. — Той посочи към столовете с връзка. — Разполагай се — почти сме готови.

— Компютър, зареди симулацията на „Гетисбърг“ от позиция две-две-седем.

Облягайки се на стола, Мат остави рецепторите да се настроят спрямо имплантите му. Усещаше лека дезориентация, но тя бе толкова доловима, колкото и шумоленето в мозъка му, което се появяваше при свързването от неговата система.

„По това се познава наистина скъпата система“, помисли си той. Беше чувал, че при най-добрите от тях не се наблюдават никакви сетивни смущения, когато се осъществява връзката. Просто влизаш в симулатора.

Затвори очи и се озова на обрасъл с трева склон, който представляваше идеално място за пикник — ако артилерийският огън не бе преминал през него. Някои от дърветата бяха с откършени клони, други с изкоренени дънери. Един ред остарели оръдия стоеше пред каменна стена. Няколко от оръжията бяха ударени. Тежките метални цеви бяха откъснати от дървените им тела.

Мат преглътна леко, когато видя неподвижните, окървавени тела на оръжейниците, които лежаха до разрушените оръжия.

„Човече, помисли си Мат, те пресъздават всичко до най-малката подробност на тези възстановки“.

Само едно нещо не бе наред с картината. Все пак си оставаше картина, невероятно реалистична, но нищо не се движеше. Пехотата, притаила се зад каменната стена, беше замръзнала. Войниците в сини униформи дори не дишаха. Тревата беше абсолютно неподвижна, като не се поклащаше и от вятъра.