Том Клэнси - Виртуални вандали

— Човекът, който нагласи тази малка игричка, ни насади, без да се усетим. Бяхме изнудвани, Мат. С всяка програма за тайно проникване поставяхме още две други, които не ни бе разрешено да използваме.

— Какво искаш да кажеш с това „не ни бе разрешено“?

Гласът на Кейтлин стана плътен.

— „Заповядано“ е по-правилната дума. Не знам за какво са използвани тези програми преди това, но Джери наруши основно правило, като ни заведе във виара на Шон Макардъл.

Стигнаха до отклонение близо до къщата на Мат. Кейтлин смени лентите и сви по платното за излизане от магистралата. Тя покара няколко пресечки, след което спря колата.

— Казах ти всичко това, защото още не си затънал толкова дълбоко. И можеш да се откажеш. Иди си у дома и забрави, че изобщо сме съществували.

— Може да има начин да ти помогна — каза Мат. — Знаеш ли кой ви дава нарежданията?

Кейтлин посочи към вратата.

— Иди си у дома, Мат. И се пази.

Мат ровеше вечерята си.

— Няма ли да се събират твоите Нет Форс Експлорърс тази вечер? — попита майка му, след като свършиха с яденето.

Мат кимна. Всеки месец Експлорърс си организираха виртуална среща или в някои от местните сайтове на Мрежата, или в по-големите виртуални стаи за разговори в главния компютър на Нет Форс във Вашингтон. Той нямаше настроение за срещи. Помисли за Гения. Ако забулената в тайнственост фигура го проверяваше, последното място, на което би искал да го спипат, беше при Нет Форс.

— Не мисля, че ще отида, мамо — каза той.

— Много си изморен, а? — попита саркастично баща му. — Вероятно се преуморяваш твърде много, помагайки на съученика си с онзи проект.

— Не, там всичко е наред — отвърна Мат, носейки чинните в кухнята.

На вратата се позвъни и малко след това баща му се появи усмихнат.

— Имаш посетител — каза той. — Предполагам, че би искал да махнеш пяната от ръцете си. Търси те някаква млада госпожица.

Учуден, Мат тръгна към хола… където завари Кет Кориган, която си говореше с майка му.

— Надявам се, нямаш нищо против това, че се изтърсвам ей така, без предупреждение — каза Кет.

— Н-не — отвърна Мат. — Искаш ли да се поразходим?

— Да, чудесно.

— Не се бавете много — предупреди майката на Мат.

Щом се отдалечиха от къщата, невинното изражение на неочаквания гост изчезна от лицето на Кейтлин. Очите й непрекъснато шареха, докато вървяха по улицата.

— Каза, че искаш да помогнеш. Не знам какво можеш да направиш. Какво изобщо може някой да направи.

— За какво става въпрос? — попита Мат.

— Джери — отговори Кейтлин с дрезгав глас. — Мъртъв е. Блъснат преди около половин час от някакъв шофьор, който избягал.

Мат беше шокиран.

— Дали е станало случайно?

В момента, в който произнесе думите, знаеше и отговора: „Не, изобщо не е било случайно съвпадение на обстоятелствата“.

— Нямаше да е съвпадение дори ако Джери беше кралят на лошия късмет — съгласи се Кейтлин. — А той не беше такъв. Трябва да е планиран удар.

— Предполагах, че ще последва някакво виртуално отмъщение — каза Мат. — Но да блъснеш някого с кола… доста е гадно. — Той погледна Кейтлин. — И доста крайно.

— Знам — изтръпна от ужас Кейтлин. — Мислех си, че ще получи предупреждение или някакво наказание.

— Значи този тип никога не дресира кучета.

Кейтлин се обърна към него.

— Какво?

— Чичо ми използваше тази фраза. Ако възпитаваш куче и то въпреки всичко си върши работата на килима, не го застрелваш — така би пропилял цялата дресировка, която си извършил преди това.

— Но има други кученца — каза рязко Кейтлин. — Ние четиримата, в това число и ти. Може би Джералд е станал излишен точно когато се появява друго възможно попълнение. Или… — Тя преглътна. — Може би всички сме станали излишни.

На Мат не му хареса как прозвучаха думите й.

— Каквото и да става, със сигурност привлече вниманието ми — каза той. — Но трябва да знам какво се е случило досега, преди да почна да гадая какво ще става занапред. Кой дърпа юздите в цялата история?

Кейтлин въздъхна дълбоко.

— Добре, ще ти кажа. Беше ни съученик. Може би си го спомняш — Роб Фалк.

Мат се намръщи. Имаше смътен спомен за длъгнесто същество, ползващо се с репутацията на супер умник. Носеше високо непромокаеми панталони, джобът на ризата му бе издут от химикалки, моливи и компютърни писалки, немитата му коса винаги беше нелепо зализана и винаги работеше с компютри. Фалк не се бе мяркал от известно време. Дали са го изключили, или е напуснал? Имаше някаква история… Мат напрягаше паметта си, докато Кейтлин продължаваше да говори.