Том Клэнси - Виртуални вандали

Те прекараха известно време, разчиствайки няколко от играчките на Гения, в това число и програмата „Троянски кон“, която бе позволила на Кейтлин Кориган да проникне вътре и да остави малки сувенири след себе си.

— Остава още едно нещо за оправяне — съобщи Дейвид.

— На десктопа ти има иконка във формата на извънземно — програма, която изобщо не е от твоите.

— Това е следата, за която ти говорех — каза Мат. — Можеш ли да пробваш да я отвориш?

Дейв опита, но след това просто вдигна рамене.

— Прилича на десетсекунден гласов клип. Съобщение за теб може би — после додаде: — Поне нищо не се взриви, приятел.

Половин час по-късно Мат се почувства глупаво, изкачвайки се през прозореца, за да влезе в стаята си.

„По-добре здрав и читав, отколкото да съжаляваш“ — каза си той.

Отиде в кухнята да си налее чаша мляко.

— Още ли работиш? — попита баща му.

— Почти свърших — отговори Мат. Върна се в стаята си и взе дискетата, на която бе записал всичко, което знаеше за виртуалните вандали. Излезе и я остави на земята в коридора. После отново седна пред компютъра. Над бюрото му се появи холопроекция на неговия виар. Мат се дръпна зад леглото си — единственото място, зад което можеше да се скрие… и нареди да се отвори иконката с обицата на Кет Кориган.

— Мат, трябва да те видя. — Гласът на Кейтлин излезе от малкия говорител на умаления холовариант на виара. — Трябва да е лично, на четири очи. Никакви компютри, никакви телефони, никакви холограми — и то възможно най-скоро.

Тя звучеше изплашено, дори и при нестандартната репродукция на гласа.

Мат стоеше като вцепенен. След малко нареди на компютъра да изтрие всичко: не просто да изтрие съответния файл, но и да унищожи всички записи на десктопа му — както и цялата налична информация за това, което се случи там вътре.

На следващата сутрин взе по-ранен автобус за училище. Знаеше, че Кет Кориган обикновено идва с кола. Днес тя връхлетя в парка с класически „Копърхед“. Трябваше да е поне на трийсет години. Но стара или не, колата беше страхотна. Какво целеше Кет, като се появяваше с такава атрактивна машина? От една страна, отвличаше вниманието на всички от Мат. Но пък, от друга, всеки маниак на тема коли щеше да й се лепне. Мат се надяваше да разменят няколко думи преди подготвителния час.

Вместо това се озова на края на аплодиращата я тълпа.

Програмата за целия ден, изглежда, нарочно бе така нагласена, че изобщо да не се засекат. Ако Мат успееше да зърне Кейтлин в лудницата през междучасията, тя обикновено бе на другия край на коридора, а и той се отправяше в противоположната посока.

Надяваше се да се срещне с нея в стола, но щом тя влезе, се появи и Санди Бракстън.

— Ей, Мат! Имам страхотна новина! Баща ми има приятели, които участват във възстановки на различни военни сцени.

Друг път на Мат можеше да му е интересно. Но сега му се искаше земята под този идиот да се отвори. Той заставаше на пътя му към Кет Кориган.

— Както и да е, разполагат с холограми на битките. Всъщност са били в Пенсилвания, където са разиграли Атаката на генерал Пикет. Утре ще се сдобия с копие от нея. След обяд и двамата имаме занимания в библиотеката. Ще уредя нещата, за да можем с д-р Феърли да ги видим.

— Да, добре — каза разсеяно Мат, опитвайки се да го избута напред. Кейтлин тъкмо минаваше оттук!

Тя носеше папка с дискети и разни бележки. Когато мина покрай Мат, парченце хартия се плъзна от нея. Бележка?

Мат се запъти да я вземе, но Санди го изпревари и я грабна под носа му.

— Ей, Кейтлин! Изпусна си това!

Кет се обърна и погледна Мат многозначително.

Санди предаде хартийката, като я прочете.

— Концерт по класическа китара! Кой ходи на такива мероприятия?

Кейтлин присви очите по типичния за „Лийтс“ начин.

— Ааа, докато си чистех менюто „Принт“ на компютъра, попаднах на това.

Докато Кет говореше, смачка хартията. Но погледна рязко към Мат.

Той наблюдаваше как топката хартия падна в коша за боклук. Запъти се натам, като най-сетне успя да се отърве от Санди Бракстън. Имаше късмет, че я извади, преди някой да хвърли отгоре й съмнително изглеждащо парче месо, полято с чили сос.

Докато обядваше, малкото парче хартия като че ли натежа в джоба му, сякаш бе направено от желязо.

Малко по-късно, като излезе навън, Мат отиде до едно дърво, облегна се на обратната страна и разви хартийката.

На едната й страна имаше плакат на музикалния клуб на училището, на който бе отбелязано, че този следобед ще има рецитал по класическа китара.